— Добре дошла в къщи, мисис Сер — каза тихо той.
— Благодаря, мистър Сер.
Докато произнасяше тези думи, усети, че я залива всепоглъщащо чувство за притежание и сладко усещане, че тя самата принадлежи.
— Защо се навлажниха очите ти? — попита с очарователна нетактичност Люси, като се надвеси на коня си, за да може да види по-добре Флора, яздеща от другата страна на Адам.
— Защото съм щастлива — отвърна тихо младата жена.
— Пролетна Лилия каза, че сега, когато очакваш бебе, може би ще плачеш повече. Защото си щастлива заради бебето ли? Искам момче, знаеш ли, защото то няма да иска да играе с куклата Дий-Дий. А и куклата Дий-Дий също иска момче.
Говореше с типичната за малките деца наивност, сигурна, че желанията й са от първостепенно значение за целия свят.
— Не сме сигурни, че бебето ще бъде момче. Това ще реши Ах-бадт-дадт-деах — обади се Адам.
— Надявам се да реши да бъде момче — заяви натъртено Люси, като намести по-удобно куклата Дий-Дий в ръцете си. — Нали и ти искаш това, Дий-Дий? — попита тя, заслуша се за момент и след това рече. — Тя ще се моли на Ах-бадт-дадт-деах.
— Какво ще кажеш? — прошепна младият мъж, забелязал, че Флора едва се сдържа да не се разсмее от наивните предпочитания на дъщеря му.
— Ако е момиче бихме могли да го наречем Арчибалд.
— Не съм сигурен, че това ще бъде достатъчно за куклата Дий-Дий. Може би през следващите месеци ще трябва да се отдадеш изключително на типично мъжки занимания, за да повлияеш на крайния резултат в желаната посока.
— Ако първия път не успеем, нищо не пречи втория път да имаме момче.
Той вдигна вежди и се усмихна.
— Това се казва идея.
— Предполагах, че ще одобриш.
— „Одобрение“ не е най-подходящата дума, за която се сещам в този момент — отвърна дяволито Адам.
— Нещо по-изкусително ли?
— Определено.
— Защо да не се срещнем в спалнята ти след около час?
— В нашата спалня — поправи я той. — А защо след толкова дълго време?
— Защото прислугата ще иска да те приветства с добре дошъл, пък и Люси ще се нуждае от вниманието ти.
— Поздравленията с прислугата не са чак толкова продължителна процедура, скъпа — отговори той, — а ние с теб ще минем на втори план, когато Люси и Клауди се съберат. Да речем — в нашата спалня след двайсет минути.
— Двеста долара, че ще можем да отидем там след един час.
— Този път ще загубиш, сладка и наивна моя. Гледай и се учи.
И като смушка грациозния си жребец, Адам поведе надолу по хълма към ранчото.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Прислугата беше се наредила пред къщата, когато новодошлите приближиха главния вход. Люси скочи от коня си, спусна се към Клауди, увисна на врата й и двете заедно изчезнаха някъде вътре. Адам се наведе към Флора и прошепна:
— На път си да изгубиш двеста долара.
После вдигна младата жена и я свали от коня й. Мисис О’Брайън се впусна да разказва в подробности за посещението на Изолда.
Адам учтиво я прекъсна, когато тя спря за миг, за да си поеме дъх, и попита:
— С колко фургона си тръгна Изолда?
— С десет, сър. Не можахме да я спрем. Ах, искаше ми се да я застрелям, но това, каза Монтоя, нямало да ви се хареса, въпреки че аз не бях чак толкова сигурна, че е прав — съжалявам, сър, но нали я знаете каква е… как крещи на всички и е груба като някой мулетар след пет-шест бутилки уиски. Та, влезте и вижте съм, сър. Нищо не е останало.
Малко по-късно, когато мисис О’Брайън се поуспокои и слугите бяха разпуснати с думи на благодарност, че са се грижили добре за ранчото по време на дългото им отсъствие, Адам и Флора застанаха ръка в ръка на прага на ограбения си дом. Големият вестибюл бе съвсем празен. Всекидневната и гостната, съответно вляво и вдясно от входа, също бяха останали без никакви мебели в тях. Младият мъж подсвирна с уста от учудване.
— Взела е дори завесите. А мислех, че ги мрази — измърмори той.
След това се усмихна широко и добави:
— Може би не е искала ти да ги ползваш.
— Завеси ли? — попита напълно незаинтересовано Флора, която чак сега забеляза голите прозорци.
— Искаш да кажеш, че няма да викаме декоратор, преди да си си отдъхнала, така ли? И че формата на ваната няма да стане причина за поредица от безсънни нощи?