В края на юли стана ясно, че опасността е преминала и кланът на Адам за пореден път се беше спасил от непредсказуемите безчинства на пияните доброволци. Недосегаем за политическите и финансови машинации, които щяха да започнат сега, след завръщането на губернатор Смит и изпадането в немилост на привържениците на Мар, Адам уреди най-неотложните задължения, свързани с клана и с ранчото му и замина за Саратога. Придружаваше го голяма група от хората му, за да осигури охраната на Люси, в случай, че възникнат някакви проблеми. От Шайен конете му продължиха пътуването си в специално пригоден за това вагон, а Адам с прислугата, готвачите и детегледачките на Люси, които се грижеха за удобството им, се настани в друг луксозен вагон.
Пристигнаха в Саратога през първата седмица на август заедно с около двайсет хиляди други посетители, отсядащи традиционно през лятото в курортното селище. Адам и Люси се настаниха в хотел „Кларъндън“, а дните си прекарваха на старата състезателна писта, наблюдавайки тренировките на конете си за надбягванията.
Най-добрите конни надбягвания в страната ставаха в Саратога. Те привличаха в продължение на трийсет дни посетители и притежатели на коне от най-далечните кътчета на Америка. Първата писта, създадена през 1863 година беше почти веднага заменена от много по-голям хиподрум и трибуна за зрителите, за да може да се задоволи огромния интерес към това събитие. Всекидневно на надбягванията присъстваха десет хиляди човека. Залаганията започваха още от девет часа, а самите състезания — от единадесет. Сумите се движеха от триста и петдесет до хиляда долара, но истинските пари се разиграваха в басовете, които понякога достигаха невероятни размери. Милионерите, които докарваха всеки август чистокръвните си коне в малкото курортно градче край минералните извори, залагаха същите луди суми, като рискуваха всяка вечер и в казиното при игра на карти.
За да се задоволят нуждите на богатите посетители, които предпочитаха да ползват отделни сгради, бяха построени огромни представителни жилища — пищно украсени представители на различни стилове: френски замъци, швейцарски и италиански вили, ренесансови имения в холандски стил, подобия на старогръцките храмове, облицовани в бели дъски и на викторианските готически сгради, украсени с кулички, цепнатини, издатини, релефи, веранди и изящно изработени детайли, подобни на украса от захарни фигурки върху торта. Всички тези постройки театрално доказваха богатството на притежателите си.
В контраст с великолепните нови вили, построени с наскоро придобити благодарение на Гражданската война богатства, се издигаха по-скромните домове на старите фамилии, изградени в типичния за преди няколко десетилетия американски стил, с ненатруфени и ненатрапващи се фасади, бели и величествени, издигащи се зад железни огради, заобиколени от цветя. В подобна къща живееше всеки август и лелята на Флора — Сара, още от времето, когато Саратога беше само едно заспало селце, известно единствено с минералните си извори. Сара Гибън, вдовица от десет години, страстен почитател и притежател на състезателни коне и изключително добре изглеждаща за петдесетте си години жена, беше тук и за този сезон през 1867 година.
Познаваше Адам Сер покрай факта, че и двамата бяха страстни почитатели на конните надбягвания. Бяха се запознали още през 1867 година, по време на първите състезания в Саратога. Не бяха близки приятели, но се познаваха, както впрочем и всички останали богати собственици на расови коне, които се събираха всяко лято в Саратога.
Тази година граф дьо Шастлю беше довел дъщеря си — забеляза майчинското око на Сара. Момиченцето беше взело цвета на кожата на баща си и приказните му очи. Направи й впечатление и фактът, че не беше взел съпругата си. Носеха се слухове, че бракът му бил доста необичаен.
В разгара на лятото в селото на Четиримата вождове, разположено в равнината, стана толкова горещо, че обитателите му се преместиха в планината, за да се спасят от убийствените температури. Другите кланове също се бяха придвижили към по-големи надморски височини. Жители на едни или други селища си гостуваха често. Мъжете и жените се надбягваха с коне, играеха на различни игри, включително и на хазартни, бъбреха, а вечер всички танцуваха под осеяното със звезди небе. Беше време на веселие и на семейни връзки. А Флора и баща й едва успяваха да записват събитията в летния лагер, да обрисуват различните игри и танци, да наблюдават ритуалите на ухажването, да описват сложната субструктура на семейството и на взаимоотношенията в клана.