Флора се беше потопила отново в работата си, но колкото и всеотдайно да се занимаваше с изследванията си, Адам не можеше да излезе от мислите й. За първи път си даваше сметка, че в любовната игра съществуват граници, които не бива да се преминават. Умът й беше наясно с техните параметри.
Обикновено човек казваше само едно: „Благодаря. Беше много хубаво“ и складираше в едно ъгълче на мозъка си случилото се, подобно на спомена за някой чудесен слънчев ден или хубава езда, или пък за усещането, породено от направеното при поредните изследвания вълнуващо откритие.
Този път обаче логиката беше безсилна да се справи с копнежа й.
А баща й разбираше това.
Един следобед, настанени под сянката на голям планински бор, Джордж Бонам и Флора наблюдаваха конните надбягвания, които се провеждаха на тревистата поляна под тях.
— Ти също можеш да отидеш в Саратога — каза тихо графът, без да отделя поглед от галопиращите коне.
Флора рязко извъртя глава към него.
— Толкова очевидно ли е? — попита тя, впила поглед в лицето на баща си.
— Само защото те познавам — отвърна той, като обърна глава, за да я погледне на свой ред. — А и Хенри ми каза, че си преглъщала сълзите си на връщане от Елена.
— Благодаря ти, че го накара да ме чака. Не предполагах, че намеренията ми са били толкова очевидни през онази нощ в семейство Фиск. А ако Алън не беше с теб, щях да ти кажа истината. Но той е толкова набожен, че се страхувах да не получи удар, когато чуе за плановете ми.
Баща й се усмихна.
— Алън гледа на света с прекалена тържественост, но той е също така превъзходен художник, така че му е позволено да има своите пуритански странности.
Графът, като типичен представител на своята класа и наследник на една от най-старите и най-богатите фамилии на Йоркшир, разбираше прекрасно привилегиите, които даваше аристократичното потекло.
— Дори без да съм чул разговора ти с Адам на масата за покер, лесно можех да се досетя за съдържанието му. Внезапното ти желание да пътуваш с Джеймс изобщо не ме изненада.
— Имах намерение да наема водачи, които да ме заведат до лагера. А и Адам можеше да извика някой от хората си, за да ме придружат.
— Предпочитах да пътуваш с някой, в когото имам доверие.
— Много си мил, татко — каза тихо Флора и въздъхна. — За първи път в живота си не се чувствам господар на действията и мислите си. Усещането наистина е много странно.
— Може би си влюбена. Тогава човек губи голяма част от прагматичността си.
Младата жена го погледна стреснато.
— Така ли мислиш? Може би това е просто от скука — отвърна сама на въпроса си тя. — Чувствам се толкова неопределено, като че в безизходица… нямам представа какво да предприема. Всичко това е много странно. Хващам се, че мисля за Адам Сер от най-различни ъгли — като за приятел, обикновен познат, любовник. Нито една от тези класификации обаче не ми изглежда перспективна.
Тя въздъхна отново.
— Отиването в Саратога няма да реши нищо.
— То може да ти помогне да разбереш, че с любовта не трябва да се правят експерименти.
— Защо не, татко, щом всичко се прави според методологията.
Джордж Бонам погледна за миг дъщеря си, питайки се дали животът им на учени не беше отнел способността й да забелязва и вълшебството на живота.
— Не знам — отвърна тихо той. — Знам само, че това е нещо, което е рядко, несравнимо и което при възможност не трябва да се изпуска.
— Адам може да не се съгласи.
Рисувайки с пръст по нападалите върху тревата борови иглички, Флора добави:
— Струва ми се, че любовта стои на доста ниско място в неговия списък на ценностите.
— Но не знаеш това със сигурност и тъй като в лятната къща на Сара има предостатъчно място — защо да не отидеш и да разбереш?
— Нима любовта е като търсенето на изворите на Нил, заслужава ли си самотното пътуване?
— Или пък като теорията на Лудвиг Рос за изчезналата цивилизация, чието съществуване се доказа с цената на многогодишни изследвания. Отговорите не винаги са очевидни.
— Той може да не иска да ме вижда.
Тя се опитваше да се съпротивлява — мисълта, че ще трябва да преследва Адам Сер й се струваше непоносима.
— Сара обаче със сигурност ще иска — каза със снизходителна усмивка баща й, — а пък и ми се струва, че и на много други мъже в Саратога присъствието ти там ще им се понрави.
— Пътят е доста дълъг, за да бъде изминат заради един мъж.
„Особено“ — мислеше тя, — „за един мъж, който беше толкова търсен, че можеше да получи една жена дори и при игра на карти.“
— Не толкова дълъг обаче, че да не бъде изминат в името на любовта.