— Татко, ти наистина си много романтичен — възкликна Флора, донякъде изненадана.
— Някога с майка ти разбрах какво е любовта и ти желая и ти да имаш късмет да изживееш подобно щастие. Нещастна си, откакто си се върнала от Елена, признай си.
— Но, татко, истинска лудост е да хукна да преследвам един мъж из цялата страна. Той и без това вече се държи доста дръзко. Не мога да направя това.
— Помислила ли си, че той може да се почувства поласкан?
— А ти помислил ли си, че може да е взел със себе си десетина жени? Знаеш как мъжете пристигат в Саратога и наемат цели вили или апартаменти в хотелите за своите „племенници“, „секретарки“ и „братовчедки“.
— Подобна възможност не беше в състояние да спре майка ти. Тя пристигна в хотелската ми стая в Бостън на втория ден след запознанството ни, следвана от слугинята си и един куфар, изгони жената, с която се забавлявах в апартамента и ме информира, че възнамерява да се омъжи за мен.
Флора се усмихна при мисълта за майка си и схватката й с хотелската гостенка на баща й.
— И ти се съгласи?
Никога не беше чувала детайлите около приставането на майка си.
— Трябваше. Така или иначе тя нямаше да напусне стаята ми. Заплаши ме, че ще изпрати баща си и братята си срещу мен. А и аз бях луд по нея, въпреки че вече имах годеница в Англия. Така че както виждаш — добави с усмивка той, — колко неразумно е наследството ти по майчина линия.
— Какво каза на годеницата си?
— Съобщих й за сватбата си и й казах, че ще изпълня финансовата страна на договореностите по повод на несъстоялата се сватба, което доста смекчи гнева й. Тя си намери съпруг много скоро.
— А вие с мама започнахте да обикаляте света.
— Само след седмица. Титлата ми допадна на семейството й, а не се нуждаех от богатствата й — което ме издигна в очите на нейните роднини-янки. Освен всичко това аз я обичах. Така че всички достигнахме до щастливо разбирателство.
— Значи мислиш, че може да имам успех, ако нахлуя в хотела на Адам и повторя драматичната сцена на мама — каза с усмивка Флора.
— Ти си значително по-сдържана от майка си, така че не очаквам да следваш точно нейния сценарий. Но поне отиди до Саратога и разреши емоционалните си вълнения.
— Никога не съм мислила, че съм сдържана.
В действителност винаги беше гледала на себе си като на изключително нетрадиционна личност.
— Иска ми се да бях познавала по-добре мама — рече тихо тя — спомените за майка й бяха само някакви неясни образи, останали от шестгодишната й възраст.
— Майка ти беше много млада, много красива, много разглезена и любовта на живота ми. Ти ми напомняш за нея всяка минута на всеки ден, въпреки че изобщо не си разглезена.
Говореше, изпълнен с безусловната любов на един баща, който желаеше на дъщеря си всичкото щастие, което можеше да й предложи животът и ако Адам Сер беше ключът към това щастие, той щеше да се погрижи тя да го има.
— Помисли си, скъпа — продължи Джордж Бонам, — би могла да бъдеш в Шайен само след пет дни.
— Защо не дойдеш с мен? — попита Флора, преди да е разбрала, че вече е взела решение.
— Трябва да остана тук, за да създавам работа за Алън и Дъглас — отвърна баща й. — Ще се видим отново в края на август. Ще изпратя Хенри с теб.
— Не знам… — прошепна Флора.
Гледаше към надбягванията под тях, без всъщност да вижда нищо, леко смръщила вежди на вследствие вътрешната борба, която водеше.
— Разбира се, че знаеш — настоя баща й, докато вече съставяше наум писмото си до Сара.
Сара беше омъжила двете си дъщери, така че щеше да знае как да се справи със затрудненията на Флора. Не че се беше загрижил да я жени. Единственото му желание беше да я направи отново щастлива. А по всичко изглеждаше, че Адам Сер беше ключът към това.
— Помисли си за шокираната физиономия на Адам, когато те види — подразни я той.
Флора се ухили.
— Това наистина би си заслужавало осемдневното пътуване. Мислиш ли, че ще се сети за мен?
Графът се разсмя.
— Скъпа, мисля, че е много трудно човек да те забрави.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Всички хотели бяха пълни: гигантският „Юниън“, не по-малкият „Конгрес Хол“, изключително красивият „Кларъндън“, където Адам беше настанил цялата си свита, както и всички останали, та дори и най-невзрачните пансиони, които бяха доста далеч от модните изисквания. Спокойният ход на обществените развлечения си беше все един и същ: закуска между седем и девет, разходка до някой от минералните извори и пиене на водата му, утринен концерт, лек обяд, който в големите хотели се сервираше едновременно на хиляда посетители от обслужващ персонал, наброяващ около двеста и петдесет сервитьори. Нова разходка за наместване на храната, отсядане на някоя от дългите веранди покрай местата за разходка на висшето общество, следобеден концерт, при това с възможност за избор, тъй като всеки хотел наемаше собствени музиканти. А в четири — главното събитие на деня — процесията с каляски до близките езера.