— Къде ще ходиш първо?
— В „Морисей клуб“ на улица „Матилда“.
— Малката червена тухлена къща ли?
— Точно татко.
— Ще загубиш ли пари?
— Надявам се, че не.
— Можеш ли да ме заведеш там някой път?
— Само в салона, където сервират вечерята, скъпа. Правилата забраняват дамите да ходят в игралните зали.
— Това е глупаво.
— Права си.
Той се усмихна на дъщеря си. Все още беше облечен в поръбен със зелено муселин, за да бъде в тон с цветовете, с които конете му се явяваха на надбягванията.
— Какво ще стане, ако вляза? Та нали винаги виждам картите ти, когато двамата играем на покер?
— Правилно, съгласен съм с теб — това е много странно.
— След като там няма дами, защо се обличаш официално?
Адам вдигна рамене.
— Още едно правило.
— Мразя правилата.
Младият мъж се усмихна, докато нагласяваше бялата си папионка пред огледалото — разбиранията на дъщеря му за ограниченията съвпадаха напълно с неговите.
— Има ги обаче колкото искаш — рече той. — В къщи си е по-добре.
— Но нашите коне бягат наистина много добре, нали, татко, така че си заслужаваше дългото пътуване. А Магнус спечели всички надбягвания, в които се яви.
— До едно. Вече не мога да печеля от залаганията — добави с широка усмивка той. — Истинско удоволствие е обаче да го наблюдаваш — продължи той и се присегна за сакото си. — Следващият сезон ще го представим за Гран При.
— Аз ще дойда и тогава с теб.
— Непременно.
Прекрасно скроената дреха прилепна на широките му рамене.
— Вече съм достатъчно голяма, за да не се нуждая непрекъснато от присъствието на Клауди.
— Разбира се, че си голяма, миличка — каза Адам и погали тъмните й къдрици.
Нейното присъствие беше от първостепенно значение за него.
— Париж ще ти хареса.
— Мама ще бъде ли там?
— Не съм сигурен, скъпа. Тя не обича конните състезания така, както ние с теб — отвърна той, избягвайки по-важните причини, поради които те най-вероятно нямаше да я видят.
— Тази вечер ще се виждаш ли с чичо Колди?
— Той ще дойде да ме вземе.
— Може ли да остана, докато дойде? Той винаги ми носи сладкиши и се смее наистина гръмогласно. А това ме разсмива.
— Той кара всички да се смеят и да, можеш да останеш.
— Толкова си добър, татко.
Той погледна надолу към дъщеря си през гъстите си мигли, искрено развеселен.
— Наистина ли?
— Винаги ме оставяш да правя това, което искам.
Адам се усмихна широко.
— Трябва ли да казвам по-често „не“?
Люси вдигна поглед към него. Очите й бяха същия цвят като неговите, гледаше го открито и безхитростно.
— Обичам да правя това, което искам.
— Точно така си мислех и аз — отвърна мило Адам. — А сега ме целуни, защото Колдуел ще пристигне скоро и няма да те видя до утре сутринта.
Той клекна до стола й, прегърна я, а тя го възнагради с влажна целувка и сияеща усмивка.
— Ще целуваш ли някоя дама тази нощ? — попита тя, когато баща й се изправи отново.
Той се поколеба за момент.
— Не мисля.
— Роузи казва, че целуваш много дамите, а Флоси казва, че иска да целуваш и нея.
За миг очите му се разшириха и той каза предпазливо:
— Сигурно не си разбрала нещо.
— А-ха. Те говорят това толкова често. Приказват си за теб непрекъснато и въздишат, и се кискат. Мисля, че те харесват, татко.
— Защо да не слезем долу и да изчакаме чичо Колди във вестибюла — предложи внезапно младият мъж, за да отклони по типичния за родителите начин вниманието й. — Можеш да се спуснеш по перилата.
— Юпи-и! — извика Люси и скочи от стола с вечната си неизчерпаема енергия. — Ти се най-добрият татко в целия свят — възкликна тя.
Вече беше успяла да пресече стаята.
Може би беше по-добре да изпрати Роузи и Флоси обратно в Монтана, размишляваше в това време Адам, докато прекарваше златната верижка на часовника през пояса си. Последното, от което се нуждаеше, бяха проблеми с младите бавачки на Люси.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
На бала на стария полковник в хотел „Юниън“ имаше страшно много народ. Дребно накъдрените по модата коси и белите колосани якички бяха увиснали от горещото августовско време. Жените, обременени от фусти, кринолини и корсети, бяха с лъщящи от пот лица — нещо недопустимо за една дама. Вратите на терасите бяха широко отворени с надеждата през тях да повее лек ветрец или да навлезе прохлада. Леденото шампанско, което тази нощ се радваше на особена почит, имаше немалък принос за царящото веселие.