Той кимна.
— Магнус печели всяко състезание, в което участва. Ела да го видиш утре. Люси ще бъде много доволна.
Той спря за момент.
— Както и аз.
— Би ми било много приятно.
Флора използваше умерената си светска интонация, тази, в която не се прокрадваха неподходящи емоции. Това беше истинско изпитание за нервите й.
— Ще пратя екипаж да те вземе утре сутринта в десет и половина.
Младият мъж се изправи рязко.
— А сега мисля да се върна в казиното. Ако остана тук още малко да те гледам в тази изкусителна рокля — усмивката му беше напрегната, — няма да бъда повече сигурен в действията си.
Ако беше останал, мислеше си Флора, докато го наблюдаваше да се отдалечава — силен, с широки рамене, строен, с красиви гъвкави движения, тъмната му красота беше не по-малко екстравагантна от страстта му, тя щеше да му позволи всичко.
И младата жена потрепера в жегата.
Беше много по-лесно да потисне копнежите си на дневната светлина, особено когато присъстваше и Люси. Денят, който прекараха на хиподрума беше истинска мечта — възможно най-доброто и хармонично приятелство. Разговорите се въртяха около коне, скорости и жокеи, конюшни — зашеметяващата безспирна активност на надбягванията. Обядваха заедно с Колдуел и приятелите му. Споровете бяха забавни, енергични, невъздържани и дори истерични от време на време и Флора се смя повече, отколкото й се беше случвало от много дълго време. Очевидното й щастие доставяше огромно удоволствие на Адам.
Жребците на Адам победиха във всички надбягвания, в които участваха, така че двамата с Флора спечелиха доста прилична сума от залаганията.
— Имам намерение да си купя някои дреболии с печалбата си — заяви развеселена младата жена. — Нещо напълно излишно.
— Утре ще те заведа в „Тифани“ — каза Адам.
— Кога?
Лицето й се разтапяше от усмивки.
— Когато искаш. Ще отворят магазина по всяко време.
— Утре сутринта би било прекрасно.
— Тогава в девет, преди състезанията.
— Прекрасно.
Колко приятно беше да го обича, мислеше си тя.
Колко лесно беше да я направи щастлива, мислеше доволен младият мъж.
От време на време, когато бягаха конете на Адам, настроението ставаше по-сериозно. Той наблюдаваше всяко едно движение на животното и жокея с хронометър в ръка, без да пропуска и най-незначителните подробности. През останалото време Люси не ги оставяше на мира с въпросите и коментарите си, нейната кукла Дий-Дий също участваше в разговора. А след обяд, след надбягванията, след като придружиха Флора до дома на леля й, по настояване на Люси Адам се съгласи да остане за чая.
— Няма да играеш на карти преди девет часа, татко, така че имаме достатъчно време за чая и сладките — беше настояла радостно Люси, докато баща й все още се колебаеше дали да приеме предложението на Флора.
Как можеше да откаже на подобна логика.
Настаниха се в градината под сянката на старите брястове. На масата, близо до леха трицветни теменуги проблясваше сребърен сервиз за чай. Белите плетени столове бяха наредени в полукръг.
— Не обичаш ли само глазура? — попита Люси, като облизваше блажено пръстите си.
— Тя ми е любима — съгласи се Сара, — точно затова карам готвачката винаги да прави от тях за следобедния чай. Едва вчера Флора ми припомни колко много ги обича.
— Обичам всякакви сладки — каза с усмивка младата жена.
— Но най-вече шоколад — обади се Адам.
И погледът, който си размениха двамата накара дори една светска дама като Сара да замълчи.
— Не сте пил изобщо от чая си, мистър Сер — каза тя, когато внезапно настъпилата тишина й се стори прекалено дълга. — Бихте ли искал нещо по-силно?
На Адам му беше нужно известно време, за да отговори и когато най-после се обърна към домакинята, той отвърна доста разсеяно:
— Едно бренди би било чудесно.
— Обикновено татко не пие чай, въпреки че мама винаги се оплакваше и казваше, че бил… коя беше онази дълга дума, татко? Започваше с „не“.
— „Невъзпитан“ — отговори младият мъж.
— Това е единствено въпрос на вкус, скъпа — побърза да каже Сара, за да прекъсне внезапно настъпилата тишина. — Много мъже намират чая за твърде слаб. Скъпият ми съпруг винаги предпочиташе чаша ром. Този навик му беше останал от дните, прекарани в морето, когато обикалял с клипер край бреговете на Китай. Ромът беше любимото му питие — топъл, студен, със захар и лимон, с жълтък… просто всички разновидности напитки с ром… му харесваха.
Давайки си сметка, че говори припряно и нервно, Сара внезапно заключи:
— Така че нека да извикам слугинята да ви донесе бренди — добави веднага тя и разклати с видимо вълнение звънчето, поставено на масата.