— Решението ти звучи доста твърдо.
— Да, така е.
Гласът й се стори детски дори на самата на нея.
— Добре — заяви Адам, като я погледна иззад спуснатите си клепачи. — Радвам се, че поне един от двама ни може да се справи компетентно с този проблем. Защото аз наистина не съм сигурен за себе си.
— Може би не трябва да се виждаме повече.
Несигурно опипване на почвата.
— Не — рече натъртено той.
Нямаше намерение да се отказва от нея, дори ако трябваше да заплати за компанията й с най-строги ограничения.
Тя се усмихна под хладната сянка на брястовете.
— Надявах се, че ще кажеш „да“.
— Наистина не мога да разбера какво искаш.
Гласът му звучеше доста сдържано.
— Искам да бъда с теб, каквито и да са условията.
— Да, усещането ми е познато и след това объркващо признание, действително ще имам нужда от бренди — по-точно — от една бутилка. Къде по дяволите е това момиче?
Слугинята се появи почти веднага с брендито и Адам започна да гледа с друго око на следобедния чай. А количеството намеци в думите му започна да намалява за сметка на директните изказвания, правопропорционално на изпразването на бутилката. Когато Сара и Люси се върнаха, след като до насита се бяха възхищавали на клиперите в библиотеката, Флора започна да усеща, че почервенява при всяка негова двусмислица. А когато гостите си тръгнаха половин бутилка бренди по-късно, Сара каза на племенницата си със стаен ужас:
— Ако успееш да задържиш Адам Сер настрани, скъпа, това ще бъде не само истинско чудо, а пример за твоето самоотрицание. Струва ми се, че е невъзможно да му се устои. А е и толкова нетърпелив.
— Както и обект на похотливост от страна на всички жени, от слугинята до господарката. Има огромна практика.
— Но Люси ми каза, че изпратили бавачките й обратно в къщи. Засега с нея се занимава готвачката, докато намерят някоя подходяща заместничка. Тази постъпка все пак означава нещо.
— Няма защо да го защищаваш, лелче. Той вече ми каза извънредно ясно, че няма какво да ми предложи.
— Това със сигурност не е било изненада за теб. Очаквала ли си нещо повече?
— Не.
Флора чертаеше с пръст по бялата бродерия на салфетката, лежаща в скута й.
— Но открих, че желая нещо повече.
— Очевидно чувствата ти към него са сериозни — прошепна със симпатия леля й.
— А това е наистина смешно, когато става въпрос за Адам Сер, не си ли съгласна?
Младата жена внезапно смачка салфетката и я захвърли върху масата.
— Не го познавам достатъчно добре — отвърна предпазливо леля й, въпреки че вече имаше свое мнение във връзка с отношението на Адам Сер към Флора. За мъж, който в миналото си се славеше с лесните си завоевания сред жените, той странно беше посветил цялото си време на племенницата й. Беше се осведомил къде възнамеряваха да ходят тази вечер и беше обещал да дойде. Адам Сер на партито, което Шарлот Брустър посвещаваше на внучката си, щеше да представлява наистина поразителна гледка, размишляваше Сара.
— Затова пък аз го познавам прекалено добре — направи гримаса младата жена. — Единствената му цел е да се справи със съпротивата ми. Това е отчасти игра, отчасти истински интерес, но най-вече е причинено от плътски импулси.
— Да не искаш да кажеш, че е по-различен от другите мъже? — попита лукаво леля й. — Повечето мъже, които ухажват жените тук са водени от същите желания, скъпа моя. Не бъди прекалено строга към момчето. Той като че се е посветил напълно на теб и на доброто ти настроение. А сладкото му детенце те обожава.
— Както и аз него. Люси е най-прекрасното дете, нали? Тя е очарователно любопитна, изобщо не е трудна и е толкова умна за възрастта си, че постоянно забравям че още няма четири години.
— Адам определено я обожава. А това в никакъв случай не е поведение на безчувствен човек.
— Не проявявам съмнение към способността му да проявява нежност или чувства, а само към дълготрайността на интереса му.
— Нима възнамеряваш да се установиш на едно място на земното кълбо…
Сара пооправи косите си и погледна сериозно племенницата си.
— …след всичките тези години, прекарани в непрестанно скитане?
— Това е истинска лудост, съзнавам го прекрасно. Всъщност съм много ядосана на себе си задето позволих да се влюбя в един отявлен развратник, при това женен.
— Бракът му очевидно съществува само на думи — напомни й Сара.
— Въпреки това… — въздъхна Флора. — Аз също имам своите романтични разбирания. Ситуацията е наистина иронична — помисли си само колко предложения за женитба съм отблъснала. Всеки един от тези мъже ми предлагаше сърцето и душата си — като съвременни трубадури.