— В такъв случай по всичко личи, че не си търсела трубадур — заяви сухо леля й.
— Но и не мисля, че един безпътен любител на жените е подходящ… за какво? Дори не мога да кажа „за съпруг“. Той вече е съпруг на друга — отбеляза раздразнено тя.
— Винаги съм мислила, че думата „разумен“ няма място, когато става дума за любов — каза Сара. — Попитай баща си, ако се съмняваш.
— Знам — отвърна тихо младата жена. — Той ми разказа как мама настояла да се омъжи за него и колко влюбени били те двамата. Татко ме изпрати тук именно поради романтичните си разбирания.
Тя отново въздъхна.
— За нещастие Адам Сер няма склонност към романтичните истории.
— Но би могъл да се научи да ги цени — рече предпазливо леля й.
Вече имаше една-две идеи, които според нея трябваше да подпомогнат развитието на този процес у Адам Сер. И тя възнамеряваше да пусне в действие плана си още тази вечер.
— А сега защо не си починеш малко, скъпа — предложи тя, — така че да изглеждаш свежа довечера. И двете не бихме искали да имаш тъмни кръгове около очите.
— Моля те, лелче, аз не съм някоя юница, която подготвят за пазара — възпротиви се Флора. — Не мисля да си лягам специално, за да бъда в добра форма за купувачите.
— Извинявай, скъпа — извини се с бодра усмивка Сара. — По навик след всички тези години. И Бела, и Беки нямаха нищо против да показват умората под очите си. Изглеждаш великолепно. Може би няма да имаш нищо против да почетеш, докато стане време да се приготвяме. Би ли ме извинила — трябва да отговоря на няколко писма.
И тя направи кисела физиономия.
— Това е една безкрайна работа, но ако искам да получавам писма, трябва да отговарям на тези, които получавам — продължи с мила усмивка тя. — Обещах да отидем на вечеря у Шарлот в осем часа. Една семпла рокля би била напълно подходяща, защото събирането е почти семейно.
— Не съм сигурна, че ми се ходи — възпротиви се като глезено дете Флора. — Мисълта да любезнича цяла вечер ми се струва истинска робия, а и Адам вероятно ще пристигне късно. Той не тръгва дори за казиното преди девет.
— Направи го заради мен, скъпа — приласка я леля й. — Ти не възнамеряваш да стоиш дълго в Саратога, а на мен ми се иска да те представя на старите приятели на майка ти. Както знаеш твоята майка беше тази, която планира странното ти възпитание. През нощта, през която умираше на онзи жалък кораб в Малайския пролив, тя настоя да запиша желанията й и не склопи очи, докато всяка една подробност не беше документирана. Двамата с баща ти подписахме и когато се увери, че сме разбрали добре всичко написано, помоли да те доведем. Хвана малката ти ръчичка и прошепна, че те обича преди да затвори завинаги очи. След няколко минути изпадна в кома, очевидно само силната й воля я беше задържала в съзнание до този момент. Това не ме изненадва, защото Сузана беше най-решителната жена, която съм познавала. Би й било приятно, ако можеше да разбере доколко приличаш на нея.
— Спомням си, че тогава мислех, че е заспала — каза тихо Флора. — Изглеждаше толкова спокойна със затворени очи и със сресаните си коси.
— Баща ти току-що я беше изкъпал и измил косата й, а после беше закачил на врата й медальона с твоя и неговия портрет. Тя се шегуваше, че иска да изглежда възможно най-добре дори на смъртното си легло. Сузана беше много красива — също като теб — добави тихо Сара. — Смъртта й разби сърцето на баща ти. Тя беше готова да го следва и на края на света.
— Татко не ми каза, че е умряла… в продължение на няколко дни. Мислех, че е много болна, за да може да ме вижда.
— Баща ти не можеше да повярва, че нея вече я няма. Тя беше толкова жива жена. До самия си край Сузана се опитваше да пренастройва света според желанията си, като че можеше да задържи по-далеч призрака на смъртта, ако успееше да осъществи плановете си.
— Тя вероятно нямаше да одобри моите въздишки и съжаления.
— Тя винаги казваше, че няма време за съжаления.
— А аз се самосъжалявам като някое дете, когато имам толкова много причини да бъда щастлива. Сара, моля те да ме извиниш за безкрайните оплаквания. Ще ми бъде много приятно да отида на тази вечеря у Шарлот. В осем ще бъда готова.
— Превъзходно решение, скъпа — отвърна леля й, щастлива, че плановете й бяха на път да се осъществят. — Всички ще бъдат много доволни да те видят. А сега отивам да се заема с неприятното задължение на писането на писма.
— Ти би оценила това, Сузана — прошепна Сара Гибън, усмихвайки се сама на себе си малко по-късно, докато пишеше на Шарлот Брустър. — Нали винаги повтаряше, че страхливците никога не печелят? Помогни ми с писането на писмото сега — рече полугласно тя, привикнала да търси съвета на сестра си при нужда.