— Достатъчно приятелски — отвърна радостно младият мъж. — Поговорихме си.
— Точно така, колкото аз съм учител в неделното училище.
— Ти никога ли не разговаряш с дамите, Колди? — попита арогантно Адам и погледна приятеля си изпод черните мигли.
— Само когато са дяволски непривлекателни, Сер, а доколкото си спомням красавицата с огнените коси, която ти така усърдно ухажваш, е доста далеч от това определение.
— Слушахме изпълнение на пиано — съобщи с лека усмивка младият мъж.
Това заявление привлече всеобщото внимание.
— Сериозно ли говориш? — попита един от приятелите му, а веждите му се вдигнаха от изумление чак до косите му.
— Не е зле всички вие да се погрижите малко за културата си — отбеляза развеселен Адам.
Димът от пурите беше толкова гъст, че би могъл да се разреже, масата беше покрита с пълни с алкохол чаши.
— Не би трябвало да прекарвате цялото си време в „Морисей“ — добави той.
— Не го и правим — обади се лаконично един от играчите. — Ходим и на надбягванията.
— Представи си, че спечелиш и там, Сер — промърмори Колдуел и хвърли жетоните си в центъра на масата. — Вдигам залога.
— Утре конете ми ще почиват — отвърна любезно Адам. — Както и аз.
Той прие новия залог и го вдигна с още петстотин долара.
И така играта си продължаваше, както всяка нощ, в достъпния само за избраници салон, докато бутилките се изпразваха и залозите се вдигаха. Малко след един след полунощ обаче спокойствието бе нарушено, тъй като някакъв много пиян джентълмен разтвори с трясък вратата и застана на входа. Той се подпря с ръце на стената, за да запази равновесие и заоглежда наредените около масата за покер мъже.
— Къде е… онова червенокожо копеле? — попита той, като залитна напред.
— Някое точно определено червенокожо копеле ли ти трябва? — попита любезно Адам, без да сваля поглед от по-малкия брат на Нед Сторхъм.
— Аха! — възкликна пияният, като че беше актьор в слаба мелодрама.
Кокалчетата на пръстите му, с които се беше вкопчил във вратата, за да не падне, побеляха.
— Намерих те.
— За нещастие — отвърна спокойно Адам. — А сега трябва да отидеш да се наспиш, Франк.
— Не искам да спя. Искам да те убия.
Адам въздъхна и наведе поглед към картите си.
— Може би някой друг път, Франк. Сега играя.
— Ще те застрелям — заяви натъртено пияният, борейки се с джоба на сакото си.
Адам спокойно остави картите и се изправи.
— Искаш ли пистолета ми? — попита невъзмутимо Колдуел, без да отделя поглед от натрапника.
Адам поклати глава, бутна назад стола си и, като заобиколи масата, се запъти към клатушкащия се мъж, който все още се опитваше да измъкне нещо от джоба си.
— Това е неразумно, Франк. Прекалено пиян си — каза Адам, докато вървеше безшумно по дебелия килим.
— Ела да ме целунеш по задника — измърмори Франк, а на лицето му се появи усмивка, тъй като най-после пръстите му бяха успели да обхванат пистолета. — Проклет да съм, ако те оставя да се върнеш в твоите пасища.
И той измъкна оръжието с конвулсивно движение и го насочи право срещу Адам.
— Брат ти ще се ядоса наистина, ако докараш работата дотам, че да те убия — прошепна Адам.
Погледът му се премести от треперещия в ръцете на пияния револвер към сърдитото му лице.
— Остави пистолета. Някой може да пострада.
Франк се изсмя.
— Да пострада ли? Ще бъдеш убит, индианецо. Започвай да пееш посмъртната си песен.
В мига, в който Франк залитайки пристъпи крачка напред, Адам стисна със зашеметяваща бързина дулото на оръжието и с въртеливо движение на китката си го измъкна от ръката на съперника си. После подхвърли револвера на Колдуел, хвана объркания мъж за рамената и го завъртя на сто и осемдесет градуса.
— А сега защо не се върнеш в хотелската си стая, Франк — каза тихо Адам. — Утре главата ще те спука от болка.
След това го избута извън игралната зала и извика някой от прислугата на „Морисей“.
Притича широкоплещест бивш борец.
— Очевидно е препил, Фин. Ще се погрижиш ли да се добере до хотела си?
И Адам подаде пет златни монети на един от телохранителите на клуба.
— Да, сър, мистър Сер. Незабавно.
Тази сцена помрачи леко доброто настроение на Адам. Присъствието на Франк Сторхъм в Саратога означаваше, че ще трябва да бъде нащрек. По-големият му брат беше забогатял благодарение на отглеждане на едър добитък не само защото работеше много, а и защото нямаше нищо против да вземе и това, което не му принадлежеше, както и да плаща на разни главорези, за да се бият на негова страна. Франк обаче пиеше прекалено, а от характерните за представителите на рода Сторхън гневливост и хитрост беше наследил само първото качество.