— Че искаш да бъдеш влюбен?
Струваше й се невероятно красив — и черните му очи и коси, и силното му тяло, което изглеждаше толкова елегантно в черния фрак. Диамантените копчета на ризата му блестяха върху колосания снежнобял плат. Плоският му мускулест корем беше скрит под атлазения пояс. Големият сапфирен пръстен на дясната му ръка привличаше като магнит светлината.
— Аз не страдам от подобни на твоите опасения — каза Флора, спусна крака от леглото и седна. — Любовта не ме плаши.
Тя прочете изненада в очите му. Той не сваляше поглед от нея, докато краката й докоснаха пода. Младата жена се изправи и се запъти към него.
— Обвързването те плаши, нали — прошепна тя и коленичи с лекота до него. — Не искаш любовта да те погуби.
— И аз не знам какво искам — отвърна тихо той, давайки си сметка, че дишането му се беше учестило, когато тя коленичи до него.
Младата жена постави длани на коленете му и разтвори краката му така, че да може да се намести между тях.
— Все пак има поне едно сигурно нещо — каза тихо тя.
Бедрата му бяха толкова горещи. Чувстваше, че той можеше да я спре всеки миг.
— Нашето приятелство.
Пръстите й се плъзнаха по прекрасно ушитите му панталони и обхванаха горното им копче.
— Мисля, че по този въпрос сме на едно мнение — прошепна тя, без да отделя очи от неговите, докато разкопчаваше първото копче.
Тя стори това и с останалите копчета с майсторството и ловкостта на добре тренирана хурия, докато Адам стискаше дръжките на стола, за да сдържи бесните си импулси.
От косите й се носеше сладко, тежко ухание, белите й атлазени рамена и пълни гърди бяха само на сантиметри от него, прелъстителни, възбуждащи като любовните поеми на персите. Бяха негови, само от него зависеше дали щеше да ги вземе.
Наистина ли искаше да разбере какво представлява любовта — запита се за първи път Адам. И ако беше така, трябваше ли да заплати за това със свободата си?
По-нататъшните му разсъждения обаче бяха прекъснати от силни усещания, тъй като Флора издърпа нагоре ризата му и той внезапно загуби интерес към всякакви размисли и теории. Малките й ръце бяха толкова топли, когато докоснаха стомаха му и бавно започнаха да смъкват панталоните му, докато възбуденият му член се показа в цялата си дължина.
Внезапно младата жена извика, като незабавно потисна острия звук — беше разпознала формата на предмета, който беше напипала.
— Носиш пистолет — рече тихо, но предизвикателно тя.
— Заради прислугата — отвърна любезно той и постави оръжието под стола.
— Истината — настоя твърдо тя.
— Колдуел ми даде револвера си, когато бяхме в „Морисей“ — отговори без нотка на колебание той.
— Защо го е направил?
Ръцете й стояха неподвижно върху бедрата му, а очите й го гледаха изпитателно.
Адам вдигна рамене.
— Той е от предпазливите.
— Защо?
— Без причина, скъпа.
Той се усмихна и прекара пръст през въпросително извитите й нагоре вежди.
— Изглеждаш възхитително с тези перлени обеци — каза той и удари лекичко едната от тях, така че тя се заклати на ухото й. — И без каквото и да друго по теб — добави едва чуто.
Младият мъж изправи гръбнак, наведе се напред и, като обхвана лицето й в дланите си, я целуна. Дългата, бавна, прекрасна целувка го накара да забрави за насилието, което беше неотделима част от живота му. А когато се отдели от устните й и отново се облегна назад, той вече не си спомняше за заплашителното присъствие на Франк Сторхъм.
Погледът, който видя в очите на Флора, му беше познат — поглед, изпълнен със страст. А когато тя наведе глава към скута му, той затвори очи.
Устата й беше топла, мека, гостоприемна, ръцете й — изкусни. В ноздрите му нахлу аромата на рози и жасмин, Саратога изчезна, последвана от стаята, в която се намираха, светът се смали до размерите на нейната уста и удоволствието, което му доставяше тя.
Зарови пръсти в косите й, като леко полюляваше главата й. Беше се превърнал в неин роб.
Внезапно той вдигна главата й.
— Още не съм свършила — измърмори младата жена, като го погледна изпод разбърканите си къдрици.
— Вече свърши — отвърна нежно той и се изправи с красиво движение на мускулите, сухожилията и костите си.
След това изправи и Флора — вече не беше измъчван от несигурност относно мотивите и целите си, най-после знаеше какво иска.
Той я понесе към леглото, внимателно я постави върху него и се намести между краката й. А после проникна в нея със смайваща бързина и започна да прави това, което винаги вършеше толкова добре, независимо дали беше облечен или не, неспокоен или решителен, с една дума — при всякакви обстоятелства, също като някой пианист-виртуоз. Знаеше как да се движи: колко бързо, колко дълбоко, колко силно. Знаеше как да целува една жена по устата и по онова чувствително място зад ушите; знаеше как да смуче зърната на гърдите й и как лекичко да прекарва език по извивките на гърдите и устните й. Знаеше кога трябва да бъде нежен и кога — не. Усещаше къде минава недоловимата граница, разделяща удоволствието от насилието, нежността — от грубостта. Владееше до съвършенство изкуството да доведе една жена до оргазъм само като я милваше или й говореше. Адам Сер беше много добър.