— Ще ходим ли на хиподрума, татко? — възкликна Люси, когато нахлу в спалнята му малко преди шест и скочи върху неизползваното му легло. — Да кажа ли на готвачката да приготви дрехите ми?
— Днес ще отидем по-късно, скъпа. Първо имам среща и ще закусвам навън.
Той беше почти привършил с обличането си и пъхна няколко банкноти в джоба на панталоните си.
— Не забравяй, че обеща на Флора да минете през „Тифани“ в девет. А ако отидеш без мен, донеси ми нещо — добави тя.
Като всички деца и Люси вечно имаше някакви изисквания към родителите си.
— Какво искаш?
Адам взе часовника си от бюрото и го пусна в джобчето на пояса.
— Играчка.
Отговорът й винаги беше един и същ.
— Готвачката забавлява ли те?
Младият мъж погледна отражението си в огледалото. Малко сън нямаше да му се отрази зле, помисли си той. Клепачите му бяха натежали повече от обикновено.
— Тя знае стотици истории за диви животни, защото е живяла в колибата на баща си, който бил трапер и също като мен рядко е била с майка си, и затова знае всички тези истории. Разказвал й ги нейният татко.
Познанията, които имаше дъщеря му за личния живот на прислугата го учудваха. Винаги бе мислил, че готвачката беше пристигнала от Сейнт Пол заедно с мисис О’Брайън — и двете изглеждаха на една и съща възраст, и двете имаха внуци.
— Ще трябва да ми разкажеш някоя от тези истории. Обичам разказите за животни — рече с усмивка той, докато слагаше на четвъртия пръст на дясната си ръка малкия златен пръстен с печат, който му беше подарил баща му.
— Тя имала и бухалче. Може ли и аз да си имам бухалче, татко? Наистина ще се грижа добре за него и то ще спи в стаята ми.
— Ще трябва да помисля за това, скъпа. Не съм сигурен обаче, че на някой бухал би му харесало да спи в стаята ти.
— Тогава може ли да си имам катериче. Готвачката имала две катеричета и едно вълче. Чувал ли си нещо по-смайващо?
Гласът й потрепера от вълнение.
— Наистина трябва да си вземем някакво домашно животинче като се върнем в Монтана. Може би готвачката ще ти помогне да го дресираш.
Адам прокара пръсти през мокрите си коси, прибра ги зад ушите си и отново се обърна към дъщеря си.
— Ще ми прочетеш ли някоя приказка преди да изляза? Вече два дни не си ми чела. А по-късно ще си направим пикник с Флора, така че двете с готвачката поръчайте в ресторанта на хотела това, което желаете, за да напълните кошницата, а ние ще се върнем в дванайсет на обяд.
— Вече познавам дванайсет на обяд на часовника, татко. Лесно е. Ще ти прочета приказката за момиченцето, което пътувало до Париж със своето бебе-кукла. Харесвам картинките.
Тя говореше със същата енергия, която изпълваше и нейните ум, душа и телце.
Люси седна в скута на баща си на един стол край прозореца, а той й помагаше да разгръща страниците. Тя носеше толкова покой, толкова радост, толкова смисъл на живота му. Момиченцето практически знаеше книжката наизуст — той често й я беше чел. А когато по-късно готвачката влезе в стаята, за да се осведоми относно желанията на Люси за закуска, планът за деня набързо беше определен.
— Може да се върнем по-рано в Монтана — каза Адам на готвачката, застанала чинно до вратата.
Бялата й престилка беше толкова силно колосана, че скърцаше, когато притежателката й се движеше.
— Това зависи от няколко неща. Така че, ако нямате нищо против да се грижите още няколко дни за Люси, мисля че няма да се наложи да търсим нова детегледачка тук.
— Люси изобщо не ме затруднява, мистър Сер. Харесва разказите ми за татко и животните, но ако решите да се върнем по-рано в Монтана, няма да кажа, че съм разочарована. Мъчно ми е за Бен.
— Това е съпругът й, татко — поясни Люси в отговор на въпросителния поглед на баща си.
— Простете, мисис Ричардс — извини се младият мъж. — Почти не съм спал. Не се сетих веднага за името.
— Няма значение, мистър Сер. Доколкото знам, имате да мислите за доста по-важни неща отколкото за имената на всички ни. А сега вие също трябва да се облечете, мис Люси — добави тя. — Може да се поразходим до магазина за играчки в края на улицата, ако баща ти няма нищо против.
— Юпи-и-и! — извика възторжено момиченцето, като скочи от скута на Адам. — Нека да видим дали нямат някоя пухкава играчка-животно. Кажи „да“, татко — добави възбудено тя, — и не забравяй да ми донесеш нещо.
— Да и на двете — отвърна с усмивка баща й. — Благодаря ви, мисис Ричардс.
Докато чакаше екипажът му да се доближи до самия вход на „Кларъндън“, Адам обмисляше следващата си стъпка във връзка с развитието на отношенията му с Флора.