— Новината все още не е сигурен факт — отвърна с усмивка младият мъж. — Трябва лейди Флора също да е съгласна. Трябва да уведомя Джеймс.
— Мисля, че той няма да се изненада.
Монти работеше като кочияш при Адам от десетина години. Беше свидетел на това как младият граф бе принуден насила да се ожени, както и на отношението на Изолда към имението и към съпруга си. Знаеше и за много от отстъпките и жестовете, които Адам беше проявявал към жена си в продължение на години.
— Предполагам, че нещата ще бъдат по-различни с лейди Флора — отвърна лаконично той. — Поздравления, шефе.
— Благодаря, Монти — отговори младият мъж. — В страшно добро настроение съм.
Усмивката му се белееше насред бронзовото му лице. Внезапно черните му вежди дяволито се вдигнаха и веднага слязоха надолу.
— Поне така мисля…
Флора беше седнала на стъпалата на главния вход на къщата на Сара, когато екипажът на Адам се зададе по улицата и преди кочияшът да успее да спре конете, тя вече беше скокнала на крака. Имаше свеж вид и приличаше на момиченце в светложълтата си муселинова рокля. На китката й, закачено за копринените си пандели, висеше сламеното й боне.
Адам изскочи като стрела от бляскавата черна двуместна карета, помогна на Флора да се качи и се намести на меката седалка срещу нея.
— Не исках да събуждам Сара — обясни младата жена, когато екипажът потегли отново. — Обикновено тя спи до късно сутринта, така че…
— …ти седеше на стъпалата като някоя хлапачка — довърши с усмивка Адам. — Между другото — много хубава хлапачка. — Бих ли могъл да те заинтересувам с една къща, която ще те спаси от стоене по улиците?
— Възможно е това да ме привлече — отвърна кокетно Флора, а миглите й запърхаха дяволито. — Много ли ще бъде работата?
— Понякога — усмихна се отново той. — Зависи…
— От?
Едната й вежда кокетно се повдигна.
— От настроението ми — отговори тихо той.
— Значи ще трябва да се съобразявам с твоето настроение? Хм… сигурно първо ще си помисля по този въпрос.
— Не ти е позволено да размишляваш във връзка с това — рече рязко Адам и, без да се притеснява от клюки или скандал, вдигна Флора и я сложи да седне в скута си. — Позволено ти е единствено да кажеш „да“, — прошепна той, като я притискаше силно към себе си.
— Да не би да ме отвличате против волята ми, мистър Сер? — промърмори младата жена, която като че беше потънала в полите на светложълтата си рокля и от това изглеждаше крехка, уязвима.
— Засега това е само една мисъл — отвърна той с известна доза искреност, тъй като нямаше намерение да я остави да си тръгне от него. — Целуни ме!
— Ще ни изгонят от града, скъпи — предупреди го тя и се огледа, за да види дали някой не ги беше забелязал.
— Прекалено стеснителна си — прошепна младият мъж и я целуна леко, деликатно, нежно.
Знаеше, че ако си позволи да я целуне истински, действително щеше да последва скандал.
— А и нямам намерение да оставам тук дълго, така че няма да се разстроя, ако решат да ме изгонят. Връщам се с теб.
— Кога?
Стори й се, че почти е достигнала райските врати.
— След ден-два. Трябва да се погрижа за подготовката на конете за пътуването.
— Неземно блаженство — промърмори тя.
— Ще стане още по-хубаво — усмихна се широко той. — Почакай само да опиташ пържената пъстърва на Джордж.
Джордж Кръм се беше научил да готви по времето, когато бе започнал да изкарва прехраната си като водач през Адирондаките. От особено значение за това му майсторство била службата му при някакъв французин, от когото научил доста тънкости в този занаят. Известно време работил в хотел заедно със снаха си, а когато славата му като експерт в кулинарното изкуство се разнесла, отворил собствен ресторант на един нисък хълм в южния край на езерото Саратога. Родителите му бяха мулатка и индианец. Той намаляваше разходите си по обслужването на ресторанта като използваше петте си съпруги — индианки като сервитьорки. Те до една му бяха изключително предани, както впрочем и клиентелата му. Масите му винаги бяха толкова претрупани, че не използваше резервиране на места. В резултат на това магнати, важни политически особи и величия от всякакъв род чакаха реда си наравно с „обикновените“ му гости. И въпреки не съвсем изтънчения вид на ресторанта, никой не протестираше срещу високите цени, неотстъпващи на тези в най-модерните нюйоркски салони, защото майсторството му като готвач беше ненадминато и си струваше разходите.