Флора и Адам бяха посрещнати на главния вход от Джордж и съпругите му.
— Обещах на Флора да опита от твоята пъстърва — обяви Адам, след като изкачиха няколкото стъпала и поздравиха домакина си. — И — благодаря ти, че отвори рано. Не е лесно човек да се усамоти някъде в Саратога.
— До каква степен искаш да се усамотиш? — кокалестото лице на Джордж се озари от усмивка.
Дългата му права черна коса беше неоспоримо доказателство за индианската му кръв.
— Това втората ти съпруга ли е?
— Точно за това сме дошли да поговорим, така че дай ни онази маса на верандата от страната на езерото и по-бързо донеси нещо сладко, защото се опасявам, че тя всеки момент ще ме удари.
— Искаш ли някой друг съвет как да се справяш със съпругите си?
— Една е пределната бройка, с която бих могъл да се справя, Джордж — отвърна усмихнат Адам и хвана ръката на Флора. — Не съм дипломатичен като теб. И не забравяй шампанското. Ще празнуваме.
Те се настаниха около масата, гледаща към езерото, като държаха ръцете си върху бялата ленена покривка и се усмихваха един на друг, като че бяха единствените, които познаваха тайните на света и вълшебната красота на любовта.
— Не обръщай внимание на Джордж — рече Адам.
Лятното утро беше прекрасно и спокойно.
— С него сме стари приятели.
— Днес на всички им е простено. Чувствам се невероятно щастлива.
— Вече телеграфирах на Джеймс да започне процедурата по анулирането на брака ми. Ще говоря лично с баща ти, когато се върнем в Монтана. Имам нужда да бъдеш с мен.
Младият мъж говореше тихо, почти безизразно, но пръстите му стискаха толкова силно нейните, че тя разбра, че тази сдържаност беше само привидна.
— Обичаш ли ме? — попита тя.
— По всичко личи — отвърна предпазливо той. — Обичам те — допълни и добави с лека въздишка, — не знам точно какво представлява любовта, никога преди не съм се влюбвал, но ти ми липсваш страшно, когато те няма. Искам да станеш моя жена, така че никога повече да не се отдалечаваш от мен. И за тази цел съм готов да купя Ватикана, Изолда и семейството й. Ако не беше тази неприятна перспектива и незарастващите белези от предишния ми брак, щях да бъда по-сигурен. Понякога се питам какво стори ти с мен.
— Нямам ни най-малка представа — отговори развеселена Флора.
Младият мъж направи гримаса.
— Това може да се окаже проблем.
Тя поклати глава и къдриците й се раздвижиха напред-назад по деликатната дантела на яката й. Усмихваше се безгрижно, радостта й беше подобна на лъчезарно отдаване, безгранична и щедра.
— Може и да не знам точно защо те обичам, скъпи, но вече знам какво значи любов. Любовта е всичко — каза тя, гласът й беше едновременно щастлив и нежен.
Веждите й въпросително се извиха в дъга.
— Нужни ли са ми специални причини?
— Не, стига само да си с мен.
Той имаше в живота си много повече ограничения, наложени от семейството и дълга, отколкото тя. Освен това Изолда беше успяла да унищожи вярата му в съществуването на щастието. А борбата за оцеляване, която водеше племето му, го беше карала не веднаж да се замисля върху човешката алчност. Всичко това беше развило силно чувството му за собственост.
— Аз съм невъзможно ревнив — каза тихо той.
— Както и аз — отвърна не по-малко сериозно Флора. — Никога не съм виждала Изолда, но я мразя заради времето, което е прекарала с теб. Също както и всички останали жени.
— Няма защо да ревнуваш от Изолда. Не съм я докоснал нито веднаж след… — той замълча, чудейки се как да се изрази, — сватбата ни, — завърши с неутрален тон той. — Колкото до другите жени… с това вече е свършено, а мисля че трябваше отдавна да приключа и с фалшивия си брак.
— Дано да можеш да го сториш.
— Обикновено големите суми правят възможно анулирането, но семейството на Изолда също е влиятелно.
Той въздъхна.
— Не знам как ще свърши това.
— Не е нужно да се жениш за мен — каза нежно Флора, тъй като разбираше независещите от него усложнения. — Стига ми това да бъда с теб… да държа ръцете ти, да знам, че си до мен.
— Но аз искам да се оженя за теб.
Никога преди не беше казвал подобно нещо, нито пък досега беше разбирал какво може да му предложи бракът.
— Освен това бих искал да имам и други деца, — той се усмихна, — ако нямаш нищо против.
От рая, в който блажено се намираше Флора, не остана и следа. В щастието си беше забравила за това.
— Може би все пак няма да искаш да се ожениш за мен — каза едва чуто тя, като издърпа ръцете си, стисна длани и ги постави в скута си.
— Защо да не искам?
Гласът му беше спокоен, но той я наблюдаваше напрегнато.