— В такъв случай — приятелски пръстен с перла или смарагд, така че да бъде в тон с новата ти брошка — измърмори той и, преди тя да успее да отговори, младият мъж се обърна към продавача с най-нормален тон:
— Покажете ни пръстените със смарагди.
Без да обръща внимание на протестите й, Адам избра един пръстен с голям овален смарагд, заобиколен с диаманти, наниза го на четвъртия пръст на лявата й ръка, целуна я пред очите на продавача, който счете за по-разумно да се прави, че нищо не е забелязал и каза:
— Вземам го.
Всички, които работеха в „Тифани“ бяха разбрали, че богатите живеят по по-други стандарти, различаващи се от тези на нормалните хора и че щом граф дьо Шастлю, чиито коне бяха ненадминати и който освен това по случайност беше женен, е решил да се сгоди с красива млада жена, като й подари пръстен на стойност трийсет хиляди долара, най-малко един дребен служител можеше да си позволи да обсъжда публично ексцентричните прищевки на благородник от неговия ранг.
Продавачът все пак стори точно това — предложи своята информация на репортера на „Хералд“, който редовно му плащаше за възможността да надниква в личния живот на богатите и известни личности. Така че този ден младият служител в „Тифани“ прибави двайсет долара към доходите си.
Люси и готвачката харесаха много новата брошка и пръстена. Това обаче, което наистина зашемети момиченцето, беше касичката във форма на папагал с диамантени очи, който пляскаше с криле и отваряше човка, когато някой пуснеше монета през отвора, предназначен за това. А когато Флора се върна в дома на леля си след следобедния пикник, Сара изказа възхищението си от новите бижута, като прояви и малко по-особен интерес към тяхното значение.
— Адам го нарече „годежен пръстен“ — усмихна се младата жена. — Малко странен термин при дадените обстоятелства.
— Но затова пък много красив. Колко дълго възнамерявате да бъдете сгодени? — попита ведро Сара.
— Докато бракът му не бъде анулиран.
— Това може да бъде дълъг процес.
— Междувременно ние се връщаме в Монтана.
— Щастлива ли си?
Въпросът беше риторичен, защото бе повече от очевидно, че Флора е влюбена до уши, а очите й блестяха радостно.
— Изключително.
Младата жена разпери ръце и се усмихна.
— Неизмеримо.
Леля й също сияеше. Освен това беше доволна и от ролята, която бе изиграла.
— Пожелавам ти всичко най-хубаво, скъпа. Татко ти ще се зарадва. Сега, след като стигнахте до някакво решение, мисля че тази вечер няма да имаш нужда от моята компания.
— Ще отидем на вечеря, а после — на театър.
— Звучи доста по-добре след снощното скучно изпълнение на пиано — каза с усмивка Сара.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Едуин Бут изпълни първо сцена от „Хамлет“, последвана от нещо по-леко: комедия на нравите, току-що пристигнала от Лондон. Театърът, макар и не толкова голям, не отстъпваше по великолепие на най-прекрасните си европейски събратя — тапицирани с червено кадифе седалки, украсен със стенописи таван, превъзходни кристални полилеи, гарнирани с имитация на злато ложи, елегантно облечена, ослепителна с бижутата си публика.
Едуин Бут, завърнал се на сцената след едногодишно отсъствие, причинено от извършеното от брат му убийство на президента Линкълн, беше във върхова форма.
Флора и Адам наблюдаваха представлението от една от разположените на най-добрите места ложи и се наслаждаваха на първата вечер, в която излизаха заедно. Те очевидно привличаха погледите, но това беше нещо обичайно за граф дьо Шастлю, а според слуховете красивата дама до него трябвало да замести съпругата му. Въпреки че клюкарската поредица на „Хералд“ все още се печаташе, докато мистър Бут се вълнуваше на сцената, и нямаше да се появи по-рано от сутринта на следващия ден, вълнуващите новини се бяха разпространили сред висшето общество още след обяд.
Журналистът на „Хералд“ беше споменал за станалия в „Тифани“ анекдот само пред тесен кръг приятели, изисквайки от тях дискретност, а те от своя страна, разбира се, бяха споменали също така дискретно пред още няколко души и т.н.
По време на антракта, веднага след запалването на светлините, оттук-оттам от залата, към Флора и Адам се насочиха театрални бинокли. Собствениците им гледаха към тях без никаква свян. Привикнала да бъде обект на наблюдение, младата жена просто реши, че американската публика има навик да показва по-открито любопитството си. Адам от своя страна отдавна се беше научил да не обръща внимание на интереса, който предизвикваха както видът му, така и развратният му начин на живот. Но когато някои от наблюдателите започнаха да сочат към тях и после да шепнат нещо на съседите си, Флора се наведе напред и измърмори: