Елвира де ла Крус не ме беше погледнала нито веднъж. И сега не погледна медальона на Анхелика, който брат Емилио държеше пред лицето й, а се задоволи да отвърне „да“ както преди, с очи, забити в земята, тъй съкрушена и разбита, че дори не изглеждаше засрамена. По-скоро уморена, безразлична, като да желаеше да се свърши най-сетне с всичко това и да се строполи в някой ъгъл, да се унесе в сън, от който сякаш я бяха лишавали половин живот.
Що се отнася до мен, аз бях тъй ужасен, че този път дори не можах да надигна глас. Защото уредът за мъчение бе престанал да ме безпокои. Сега непосредствената ми тревога беше да узная дали малолетните под четиринадесет години ги изгарят, или не.
— Потвърдено е. Носи подписа на Алкесар.
Алваро де ла Марка, граф де Гуадалмедина, беше облечен в одежди от фино сукно, обточено със сърма, с меки кожени ботуши и къса пелерина с фино изплетена фландърска дантела. Имаше бяла кожа, изящни ръце, хубава външност и не губеше осанката си на прекрасен благородник — казваха за него, че е най-снажният кавалер в Двора, — дори когато седеше, както в случая, на ниско столче в мизерното стайче зад комарджийницата на Хуан Викуня. От другата страна на решетката се виждаше пълния с хора салон. Графът беше поиграл известно време, без особен успех, понеже умът му не беше в картите, преди да дойде в стаята, без да привлича внимание, преструвайки се, че го зове някаква нужда. Там се беше срещнал с капитан Алатристе и с дон Франсиско де Кеведо, който току-що влизаше с добре загърнато лице през тайния вход откъм Пласа Майор.
— И ваши милости сте в кюпа — продължи Гуадалмедина. — Целта на деянието всъщност е била да нанесат безкръвен удар на Оливарес, като лишат от престиж покровителствания от него манастир. И мимоходом да се възползват от начинанието, за да се разплатят с Алатристе… Съчинили са една еврейска конспирация и настояват да има клада.
— Момчето при тях ли е? — попита дон Франсиско.
Строгото му черно облекло, в което единственото цветно петно беше кръстът на ордена Сантяго на гърдите, контрастираше с изисканата елегантност на аристократа. Беше седнал до капитана, преметнал плащ на облегалката на стола, с шпага на кръста и шапка на коленете. Щом чу въпроса му, Алваро де ла Марка се зае да си налива една чаша от мускатовото вино в стомната, която се намираше на табуретката, до една дълга глинена лула и една кутия със ситно нарязан тютюн. Мускатът беше от Малага, а стомната вече беше преполовена, защото Кеведо си беше дръпнал добре от нея, едва-що престъпил прага на вратата, в мрачно настроение както винаги, ругаейки нощта, улицата и жаждата.
— И то е там — потвърди аристократът. — Заедно с момичето те са всичко, с което разполагат, защото не могат да открият другия оцелял от семейството, големия син, — сви рамене и замълча със сериозно лице. — Според установеното от мен, подготвят голямо представление с изгаряне на еретици.
— Сигурен ли сте, ваша милост?
— Напълно. Стигнах дотам, докъдето може да се стигне, когато плащаш в брой. Както би казал нашият приятел Алатристе, при контраминирането не трябва да се пести барут… Барут не липсва, но при Инквизицията и продажността си има граници.
Капитанът не каза нищо. Седеше на нара, с разкопчана дреха и прокарваше бавно парче кремък по острието на камата. Светлината на маслената лампа оставяше очите му в сянка.
— Учудва ме, че Алкесар хапе толкова нависоко — изказа мнението си дон Франсиско, който бършеше стъклата на очилата в полите на дрехата си. — Прекалено дръзко е за един кралски секретар да се опълчва срещу фаворита, дори и чрез ръката на посредник.
Гуадалмедина отпи навъсено няколко глътки от мускатовото вино и цъкна с език. Сетне изтри къдравите си мустаци с парфюмирана кърпа, която измъкна от ръкава.
— Това не бива да ви учудва. През последните месеци Алкесар успя да стане много влиятелен в непосредственото обкръжение на краля. Той е покровителстван от Съвета на Арагон, на чиито членове прави значими услуги, а напоследък е купил и неколцина от съветниците от Кастилия. Освен това по линия на брат Емилио Боканегра се радва на подкрепа от страна на Светата Инквизиция. Пред Оливарес продължава да се показва смирен, но е очевидно, че играе своя игра… С всеки изминат ден става по-могъщ и богатството му расте.
— Откъде намира парите?
Алваро де ла Марка отново сви рамене. Беше поставил тютюн в глинената лула и я палеше с масленичето. Лулата и тютюнът развличаха Хуан Викуня, който обичаше да пуши в часовете, когато правеше компания на Диего Алатристе. Ала въпреки известните им лечебни свойства — премного препоръчвани от аптекаря Фадрике, — капитанът не беше поклонник на тези уханни листа, донасяни с галеони от Индиите. От своя страна Кеведо предпочиташе да ги смърка под формата на прах.