Нямаше надежда участта ми да се подобри и ако на площада не гъмжеше отвсякъде от полицейски агенти, служители на Инквизицията и кралски гвардейци, навярно Диего Алатристе щеше да стори някоя дивотия, отчаяна и героична. Поне ми се щеше да вярвам, като пряко замесен в случая, че тъй би станало. Ала всичко би било напразно и минутите се изнизваха в негов и в мой ущърб. Дори дон Франсиско де Кеведо да пристигнеше навреме — все още никой не знаеше с какво, — ако моите стражи ме отведяха и изправеха на подиума, където се четяха присъдите, нито нашият господар кралят, нито дори папата в Рим биха могли да променят съдбата ми. Капитанът се измъчваше с тази мисъл, когато внезапно установи, че Луис де Алкесар го наблюдаваше. Всъщност това едва ли бе възможно, защото Алатристе се намираше сред тълпата и със закрито лице. Но истината е, че изведнъж срещна очите на Алкесар, вперени в него. После успя да види, че кралският секретар погледна брат Емилио Боканегра и последният, сякаш току-що получил послание, се обърна и заоглежда хората, дирейки нещо. Сега Алкесар беше вдигнал леко една ръка, бе я положил на гърдите си и като че ли търсеше още някого сред множеството вляво от Алатристе, защото очите му се заковаха някъде там, в една точка. Ръката му се вдигна нагоре и бавно се спусна надолу, два пъти, сетне секретарят отново погледна към капитана. Алатристе се обърна и забеляза две-три шапки да се движат сред хората, приближавайки към колонадата.
Войнишкият му инстинкт се задейства, преди разумът да успее да открие подходящо решение. В такава гъста навалица шпагите бяха безполезни, тъй че той освободи предвидливо камата, която носеше на левия си хълбок, отмятайки единия край на късата пелерина. После отстъпи и се смеси с тълпата. Неизбежността на задаващата се опасност винаги проясняваше ума му и го караше да действа точно и пестеливо. Тръгна покрай ограденото място и видя, че шапките се навъртаха нерешително около мястото, където той беше стоял преди малко. Хвърли един поглед към ложата и установи, че Луис де Алкесар гледаше все тъй нетърпеливо и протоколната неподвижност не съумяваше да прикрие раздразнението му. Алатристе се отдалечи още, под колоните и към противоположния край на площада, а там пак се показа при подиума, иззад другия му ъгъл. От последната позиция не можеше да вижда мен, но пък различаваше профила на Алкесар. Обзе го задоволство, че не носи пистолет — беше забранено, а и сред толкова народ бе рисковано да ходи с него, — в противен случай щеше да му е трудно да потисне порива си да скочи на платформата и да пръсне мозъка на секретаря с един изстрел. „Но ти ще умреш“, закле се той на ум, вперил очи в отблъскващия профил на кралския секретар. „А докато дойде денят, в който ще умреш, ще си спомняш посещението ми от онази нощ и няма да можеш да спиш спокойно“.
Бяха изкарали на подиума обвинения в богохулство бръснар и започваха четенето на дългия доклад за престъпленията и присъдата му. Алатристе си спомняше, че моят ред е след бръснаря и опитваше да си проправи път, та да наближи още малко и да ме види. Тогава забеляза отново, че шапките се приближаваха заплашително. Упорити хора, без съмнение. Единият беше поизостанал, бавеше се, като че ли търсеше на друго място. Но другите двама — един с касторена шапка и друг с кафява, с голямо перо — напредваха към него, разбутвайки припряно тълпата. Вече нямаше сигурно място, където да отиде, тъй че капитанът трябваше да забрави за мен и да се оттегли под колоните. Да остане сред множеството нямаше да бъде особено разумно, щеше да е достатъчно само някой да спомене Светата Инквизиция, и самите безделници наоколо щяха да съдействат на преследвачите. Възможността да се измъкне беше на няколко крачки. Там имаше много тясна уличка с два завоя, излизаща на площад „Провинсия“. В дни като този хората я използваха за отходно място въпреки кръстовете и образите на светии, поставяни на всеки ъгъл, за да възпрепятстват подобни безчинства. Натам се запъти Алатристе и преди да навлезе в тесния проход, по който не можеха да се разминат двама души, хвърли поглед през рамо и видя, че двамина мъже излязоха от тълпата и го последваха.