— Добре си се справил, Нейт — похвали го Куин. — Държа ги настрана от нас. Не бих могъл да искам нещо повече.
Телефонът му звънна.
— Искаш ли още вода?
— Не.
Куин стана и отговори на обаждането.
— Да?
— Има една… административна сграда… в Шарлотенбург… на Кайзердам — каза Къртицата в отговор на последния имейл на Куин и даде адреса. — Казаха ми… че ще приготвят… пликчета за добре дошли… за всички участници… ще ги отнесат в салона с обяда… и ще ги оставят по масите… ментовите… бонбони са един от… подаръците…
— Сигурен ли си в информацията?
— Напълно.
Куин затвори и се обърна към леглото. Нейт беше седнал.
— Помниш ли някой от хората, които видя? — попита Куин.
— Имаше главно двама мъже. — След като Нейт ги описа, Куин беше почти сигурен, че става дума за двамата пазачи, които беше затворил в килера.
— А Борко?
— Да — отговори Нейт. — Видях го веднъж. — После настъпи мълчание. — Зъл човек.
— Какво стана?
Нейт посочи лявото си рамо. Онова, което беше измъкнато.
— Борко ли го направи?
— Да. Но преди това го ритнах в топките.
— Е, сам си си го изпросил.
— Така си е — усмихна се Нейт.
— Срещна ли се с човек на име Дал?
Нейт се поколеба.
— Може и да съм.
— Какво искаш да кажеш?
— Бях доста замаян през повечето време. Много хора идваха и си отиваха.
— Можеш ли да опишеш някого?
Нейт се замисли за малко.
— Имаше един. Малко по-възрастен. Другите сякаш проявяваха уважение към него. — Нейт затвори очи. — Съжалявам, това сигурно не ти е от полза.
— Всичко е наред — успокои го Куин. — Добре се справи.
35.
Куин отиде в кухнята. Беше се надявал да измъкне повече от Нейт. Може би, след като си починеше още малко, чиракът му щеше да си спомни и нещо друго. По-възрастният мъж можеше да е бил Тъкър. Или Пайпър. Ако бе така, значи мъжът, когото всички наричаха Дал, беше в града. Което можеше да означава, че и Гарет е тук.
— Кой си ти? — Софи беше влязла безшумно след него в кухнята и го гледаше.
— Какво?
— Чу ме. Кой си ти?
— Все същият човек от първия ден, когато се срещнахме.
— Не — възрази тя. — Човекът, когото срещнах, няма нищо общо с теб. Всичко беше лъжа, нали?
— Софи, моля те.
— Всичко е лъжа.
Той се вгледа в нея за миг.
— Ти никога не би повярвала истината.
Тя се намръщи, после седна на масата с гръб към него. Куин знаеше, че трябва да каже още нещо, но просто не му беше до това. Имаше прекалено много други неща, върху които да се съсредоточи. Без да каже дума, той се обърна и се върна в спалнята.
— Благодаря — каза Нейт, когато Куин му подаде чашата. — Как ще…
Въпросът му беше прекъснат от приглушен звън. Беше на входната врата. Куин изскочи от спалнята. Софи беше само на крачка от вратата. Спря, преди да отвори, и се обърна към Куин.
— Полицията е — каза намръщено. — Обадиха ми се сутринта и ме помолиха да им звънна, когато те видя.
Отвори вратата и стъпи на площадката.
— Софи! — изкрещя Куин.
Беше твърде късно. Отдолу се чу стрелба. Софи залитна назад, по блузата й избиха кървави петна. Погледна Куин, сякаш искаше да му каже нещо. После очите й се подбелиха и тя рухна на пода.
Куин извади пистолета си скочи към нея. Софи потрепери и се отпусна. Нищо не можеше да се направи. Тя беше мъртва.
Куин се притисна към стената до вратата и се заслуша дали някой не се качва по стълбите. Първо не се чуваше нищо, после чу стъпки на долната площадка. След две секунди нещо тежко се удари в едно от стъпалата близо до горната площадка.
Куин се хвърли по корем зад дивана в мига, когато взривът разтърси сградата.
Щом ревът на експлозията заглъхна, се изправи и се втурна обратно в спалнята за гости. Нейт се надигаше от леглото с бавни, но решителни движения.
— По дяволите, това пък какво беше?
— Ръчна граната. Ще е по-лесно, ако те нося.
— Сигурен ли си, че ще можеш?
— Снощи можах.
— Окей — съгласи се Нейт.
— Можеш ли да държиш пистолет?
— Мисля, че да.
Куин му даде своя ЗИГ, после го вдигна и го прехвърли през лявото си рамо. Нейт изстена.
— Много ли боли?
— Само ни измъкни оттук.
Когато стигнаха до вратата, чуха нещо да изтрополява на входа към апартамента. Куин се дръпна към стената, за да се предпазят от друг взрив, но нищо не се случи. Чу се само силно пукане.