„Полицията напада терористична група“ пишеше на немски. Адресът на атакуваното жилище беше на Софи. Тя дори беше спомената като възможен член на организацията. Той продължи да чете:
Единият от подозираните терористи беше убит, когато хвърли граната по работещите под прикритие полицаи. На сградата бяха причинени значителни щети. Полицията бе принудена да хвърли сълзотворни гранати, за да изкара останалите от терористичната група. Според полицейските източници най-малко двама души са успели да избягат.
Останалата част от репортажа беше от другата страна на сгъвката и Куин не можеше да я прочете. Разбира се, всичко това бяха глупости. Обаче Борко очевидно разполагаше с достатъчно връзки, за да прикрива собствените си следи.
Куин се върна в скривалището. Нейт и Орландо още спяха. Той остави кафето и сандвичите до главите им, ако някой се събуди, после влезе в банята.
Загледа се за миг в отражението си в огледалото. Не се беше бръснал няколко дни и изглеждаше доста мърляв. На пода до мивката беше сложена найлонова пазарска торба. Вътре имаше четки за зъби, паста, гребен, дезодорант, четка за коса, самобръсначки и пяна за бръснене плюс някои неща за първа помощ.
Куин се обръсна и си изми зъбите. Вече по-чист и спретнат, изгаси лампата и се върна в помещението. Орландо пиеше кафе седнала. Нейт също беше буден, но се бе свил в спалния чувал и надничаше през една дупчица.
— Ужасен студ — каза с приглушен от чувала глас.
— Пийни кафе — предложи му Куин.
— Не можеш ли да го излееш върху спалния ми чувал?
— Е, значи си по-добре — усмихна се Куин.
— В сравнение с кога?
— С вчера.
— Предполагам. — Нейт бавно седна и чувалът се плъзна от главата му върху раменете. Той бавно завъртя глава, вратът му изпука. — Определено съм по-добре. Вчера едва можех да се обърна. Това си е направо подобрение.
— Ще можеш ли да се справиш?
Нейт дори не се замисли.
— Да.
— Ако не можеш, кажи си — предложи Орландо делово.
— Добро ти утро и на теб — каза Нейт.
— Говоря сериозно — отвърна тя.
— Аз също. Ще се справя. — Нейт бавно се протегна и взе последното кафе. — Искам да кажа, че ако питате дали мога да пробягам една миля, а след това да ударя на някого кроше, трябва да отговоря с „не“. Но мога да карам кола.
— Дори с прецаканото си рамо? — попита Орландо.
— Боже — възкликна Нейт, — трябва да глътнеш хапче за щастие или нещо такова.
— Нейт… — предупредително каза Куин.
— Виж — младежът погледна Орландо, — разбирам, че не ти е лесно. Зная, че би искала вместо мен да бяхте намерили Гарет. Ако бях на твое място, щях да изпитвам същото. Но аз съм тук и имате нужда от моята помощ, за да го освободите. Рамото ми е преебано. Чувствам се като парцал. Но щом казвам, че мога да се справя със задачата, значи мога.
Известно време Орландо и Куин само го гледаха. После тя каза:
— Щеше да е достатъчно да отговориш с „да“.
Коравото изражение на Нейт омекна.
— Да.
— Извинявай — добави тя.
Нейт й се усмихна и махна с ръка.
— Е, сега всичко наред ли е? — попита Куин. — Защото трябва да тръгваме.
От подслушването на разговорите по време на видеонаблюдението Орландо бе научила, че транспортирането на заразените с детски паралич ментови бонбони ще започне в 8:30 сутринта. Единствената възможност всичко да бъде унищожено беше между мига, когато бонбоните напуснат помпената станция, и пристигането им в сградата на Кайзердам, където се приготвяха пликовете с подаръците. В най-добрия случай им оставаше един наистина много малък промеждутък.
Нейт разкопча докрай спалния чувал и започна да се изправя, простенваше от болка.
— Има аспирин в банята, ако ти дотрябва — каза Куин.
— Може би ще е най-добре да излапам цялата опаковка.
Информацията, която Къртицата беше дал на Куин, излезе точна. Мястото, където се приготвяха пликовете за „добре дошли“, беше стара административна сграда от камък, разположена на ъгъл със също такива стари каменни сгради.
Куин я наблюдаваше от кафене „Айнщайн“ на ъгъла от другата страна на улицата. През последния половин час няколко души влязоха в сградата. Повечето бяха млади, вероятно студенти. Всички бяха облечени в удобни дрехи. Куин ги определи като хората, наети да помогнат в пълненето на пликовете.