Куин хвърли поглед в посоката, откъдето трябваше да се покаже пратката. Още нямаше нищо. Без да се обръща, бръкна зад седалката си и хвана узито, което беше отнел от пазача на Нейт в хотела. Имаше само един пълнител, но стойността му като заплаха щеше да компенсира липсата на муниции.
— Чакай — обади се Орландо.
— Какво?
— Обръщат.
— Накъде?
— Наляво — отговори Орландо, част от спокойствието й я беше напуснала. — Завиват наляво!
Куин подкара. Чуваше, че Нейт ругае.
— Какво става?
— Блокирани сме — обясни Орландо.
— Забелязаха ли ви?
— Не — отговори тя. — Просто има много движение.
— Можеш ли да ги видиш?
— Почакай. — Настъпи мълчание. — Не. Сигурно пак са завили. Не зная къде са. Куин, трябва да ги намерим. Трябва да пипнем тези кашони. — Гласът й беше настойчив и изпълнен с отчаяние.
Куин се понесе по улицата. На една пресечка от мястото, където Орландо и Нейт бяха изгубили буса, зави по някаква улица. Очите му се стрелкаха във всяка пряка. Но буса го нямаше.
Заля го усещане за предстояща беда. Трябваше да пипнат пратката. Нямаха друг избор.
— Зарежете засадата — заповяда Куин. — Трябва да стигнем до Шарлотенбург. До мястото на доставката.
— Разбрах — отговори Орландо, след това предаде нареждането на Нейт.
Куин подкара на запад към Шарлотенбург.
Опитваше се да не се безпокои. Все още можеха да се справят. Трябваше да се справят.
Това беше последната им възможност.
38.
Куин се върна до сградата в Шарлотенбург, като през цялото време се оглеждаше за буса. Но така и не го видя.
— Орландо, къде си?
Първо се чу пукане, после:
— На миля и половина.
Като се добавеше градското движение, се движеха на няколко минути след Куин.
— Аз почти стигнах.
— Ще ни чакаш ли?
— Не — отговори той без колебание. — Просто елате колкото може по-бързо.
Вече виждаше кафене „Айнщайн“, в което беше седял преди малко. Зави зад ъгъла и стисна зъби.
— Бусът е вече тук — каза той, докато отбиваше поршето до тротоара на една пресечка от сградата.
— Свалили ли са кашоните?
— Не мисля. Задната врата е затворена.
— На две минути сме.
— Направете ги една — каза Куин.
Бусът беше паркиран почти до входа на сградата. Зад него стояха четирима души. Двама очевидно бяха наемни биячи — видът им не можеше да се сбърка. Другите двама, мъж и жена, бяха по-млади. Куин реши, че са от наетите помощници.
Две коли бяха спрели от другата страна на улицата, точно срещу буса. Едно черно беемве и сребрист мерцедес. Куин преброи по трима души във всяка. С всяка минута веселбата ставаше все по-голяма.
Сложи пистолета в скута си и смъкна левия прозорец. Единият от биячите беше отишъл при вратите и започна да ги отваря. Куин си пое дълбоко дъх, включи колата на скорост и форсира двигателя. Поршето отскочи от бордюра и се стрелна към буса.
Четиримата, които стояха зад него, се обърнаха почти едновременно. Двамата младежи гледаха с любопитство, но другите двама веднага се втурнаха от другата страна на буса, за да се прикрият.
Вратите на двете коли отсреща се отвориха рязко. Куин, хванал пистолета с лявата си ръка, го насочи през отворения прозорец и даде десет бързи изстрела. Мъжете се хвърлиха на земята, без да успят да отговорят на огъня. Докато натискаше спусъка, Куин изви докрай волана надясно и качи колата на тротоара.
Двамата младежи бяха изчезнали. Куин вкара поршето между буса и сградата и в последната секунда натисна спирачките и закова на място.
Отвори вратата и изскочи. В лявата ръка стискаше пистолета, а в дясната — узито.
Още никой не бе започнал да стреля по него. Както се беше надявал, товарът в буса играеше ролята на импровизиран щит. Никой не желаеше да е човекът, унищожил продукта.
Спусна се към задната част на буса. Трябваше да преброи кашоните, за да се увери, че всички са все още налице.
Чу зад себе си стъпки, обърна се и видя единия от биячите да се хвърля върху него. Куин отскочи встрани и пусна един къс ред с узито. От толкова близо куршумите направо подхвърлиха бияча във въздуха.
— Предай се, няма да се измъкнеш — извика някой от другата страна на улицата.
Един куршум прелетя покрай Куин, като почти го забърса. Някой беше нахитрял и стреляше под буса. Куин бързо направи две крачки наляво, та задното колело да е между него и хората на Борко. Слушалката на хендсфрито беше изхвръкнала и се полюшваше през рамото му. Той я пъхна в ухото си.