Светна зелено и Куин потегли заедно с другите коли. Но вместо да ги последва през кръстовището, зави надясно по една по-малко натоварена улица.
— Не мина съвсем според плана.
— Нищо нямаше да кажа — отговори Орландо.
— Но си го мислеше.
— Мислех си го.
Пет минути бяха сами на улицата. Нямаше преследвачи, но и Нейт го нямаше. На Куин изобщо не му се мислеше за вероятността Нейт пак да е пленен.
— Мисля, че има някой отзад — обади се Орландо.
Куин погледна в огледалото от неговата страна. Зад тях имаше няколко коли.
— Коя?
— Черният мерцедес. Три коли по-назад. — Тя внимателно се взираше в огледалото. — Може да са заедно със сребристия зад него.
Куин лекичко измести буса, за да вижда по-добре.
— Окей, виждам ги. Ще направя няколко завоя. Дръж ги под око.
И зави внезапно наляво.
— Зад нас са — каза след малко Орландо.
Куин направи още един завой, този път надясно. Преди Орландо да успее да каже нещо, се чу познато стържене по страната на буса — поредният предупредителен изстрел.
— Да — каза Орландо, — преследват ни.
Куин погледна в странично огледалото. Задният прозорец откъм дясната страна беше отворен и един мъж се беше подал навън с пистолет в ръка. Куин веднага завъртя буса на другата страна, за да закрие зрителното поле на стрелеца.
Пред тях един светофар превключваше от зелено на жълто. Куин профуча през кръстовището точно когато светна червено. Провери в огледалото и направи гримаса. И двата мерцедеса го бяха последвали, без да обръщат внимание на колите отляво и отдясно, на клаксоните и свиренето на спирачките.
Единственото предимство на Куин беше, че хората на Борко не искаха да повредят пратката. Нарежданията им сигурно бяха да спрат буса с минимални повреди. И чак тогава да убият всички вътре.
Пред тях един светофар превключваше на червено. Този път между камиона и кръстовището имаше няколко автомобила.
— Дръж се — подвикна той.
И в последния миг, вместо да спре, направи рязък обратен завой и препречи пътя на две коли в отсрещното платно. Чу се високо скърцане на гуми, когато едната се завъртя встрани и насмалко не удари задницата на буса. Черният мерцедес беше на позиция, която му позволяваше да продължи преследването. Сребристият засега бе притиснат в другото платно. Черният зави и тръгна да се изравнява с шофьорската врата на буса.
— Свали си прозореца — каза Орландо.
Куин я погледна. Беше стиснала узито. Без никакво колебание той смъкна прозореца.
Щом мерцедесът се появи, тя кресна:
— Наведи се!
Куин се наведе напред, а тя пусна един откос над главата му. Куршумите се забиха в мерцедеса. Веднага щом Орландо спря да стреля, Куин се надигна и погледна навън. Мерцедеса го нямаше. Той се огледа. Черната кола беше спряла на петнайсетина метра. Стъклата откъм буса бяха пръснати, вътре не се забелязваше никакво движение.
Куин чу приближаващи се сирени, но премигването на бурканите още не се виждаше.
— Хвани се за нещо — бързо каза той.
Завъртя волана рязко надясно и подкара по тясна странична уличка. После зави наляво и още два пъти надясно. Воят на сирените започна да отслабва. Тъкмо се готвеше да се усмихне, но погледна отново в страничното огледало и стисна зъби.
Сребристата лимузина ги следваше.
Започнаха игра на котка и мишка. Куин не успяваше да се отърве напълно от преследвачите, а сребристият мерцедес не успяваше да го притисне натясно. Нейт все още липсваше от картинката и това беше тревожно. Орландо на два пъти се опита да му се обади, но никой не отговаряше.
Куин хвърли поглед към раницата на пода между тях. Вътре имаше повече от достатъчно семтекс, за да разруши напълно буса и съдържанието му. Кимна към раницата и каза:
— Скрий я между кашоните.
Тя го погледна.
— Но няма да взривим буса, докато не намерим Гарет, нали?
— Такъв е планът. Но не ми се занимава с това по-късно.
С леко колебание тя се наведе и вдигна раницата. Промуши се отзад, откачи товарната мрежа, която държеше кашоните да не мърдат, и ги размести, за да направи място за раницата. Внимателно я нагласи по средата, колкото можеше по-надолу. Закачи отново мрежата и се върна на мястото си.
— Но не и преди да намеря сина си — каза отново.