Силен трясък разтърси буса — предното дясно колело хлътна в невидима дупка, широка почти метър. Предницата задра. Куин даде газ докрай, бусът подскочи напред и се измъкна на равното, но белята вече беше станала. Гумата се спука. А скърцането подсказваше, че вероятно е изкривена и полуоската.
Куин изруга и спря.
— Не можем да спираме тук — викна Орландо.
— Нямаме избор — натърти Куин. — Свършено е с буса.
Загаси двигателя и погледна през прозореца към двете коли. Те все още бяха на входа за строителната площадка, но сега там кипеше дейност.
Шофьорът на волвото отиваше към другата кола. Прозорецът се спусна и известно време шофьорът слуша. Обърна се и извика нещо към волвото. Задните врати на шведския автомобил се отвориха рязко и оттам изскочиха двама мъже. Затичаха през полето, но не право към буса, а успоредно.
— Слизай, слизай! — викна Куин.
Бусът беше спрял под ъгъл, който прикриваше дясната страна от двата автомобила. Орландо блъсна вратата да се отвори и се измъкна навън. Куин бързо я последва.
Щом излезе, бръкна в джоба си и извади дистанционното взривателно устройство. Свали предпазителя и премести ключето на канал Б. За да е сигурен, че няма да взриви заряда предварително, държеше устройството в лявата ръка.
Над заснеженото поле отекна вик:
— Куин?
Беше Борко.
— Куин! Не ти ли писна вече? Хубаво бягство! Но вече трябва да се откажеш, приятелю! Нямаш никакъв шанс!
Дърветата бяха на трийсетина метра от тях и Куин кимна натам.
— Върви — каза на Орландо. — Аз ще им отвлека вниманието. В мига, когато си на позиция, ще взривя семтекса.
Видя колебанието в очите й.
— Ще тръгнем заедно — настоя тя и вдигна пистолета. — Ако успеем да стигнем до дърветата, можем да ги отстреляме. Тогава няма да се налага да взривяваме буса.
— Няма да се получи — възрази Куин.
— По дяволите, можем поне да опитаме!
— Добре. Ще опитаме. Но ако не се получи, ще взривим буса.
Орландо въздъхна и кимна.
— Куин, свършено е с теб! Не разбираш ли? — Гласът на Борко трепереше от ярост. — Остави пистолета и излез, за да мога да те виждам!
Като внимаваха бусът да е между тях и колите, Куин и Орландо се затичаха към гората.
— Куин, не ме изкарвай от нерви! — продължи да вика Борко. — Причини големи щети! Но това е само бизнес! Разбирам те! Както съм сигурен, че разбираш защо не мога да ти позволя да избягаш!
Дърветата вече бяха само на десет метра.
— Борко, там! — извика друг глас отдясно на Куин. — Почти са стигнали гората!
Куин погледна през рамо. Един от биячите на Борко тъкмо заобикаляше буса.
— Бягай — викна той и блъсна Орландо напред.
Спринтираха към укритието на дърветата, Орландо беше на крачка пред Куин. Гората беше само на четири-пет метра. Внезапно изгаряща болка прониза лявото бедро на Куин, той се блъсна в Орландо и я събори на земята.
— Бягай! — кресна й. Имаше усещането, че кракът му гори.
Тя се надигна и хукна. Стигна до дърветата, спря и се обърна в паника. Той веднага разбра какво не е наред. Беше изпуснала пистолета — видя го на земята само на две крачки от себе си. Твърде далече, за да може да допълзи до него или да се върне да го вземе. Макар че май се готвеше да направи точно това.
— Не! — изрева Куин. — Бягай!
Един куршум се заби в дървото до главата на Орландо.
— Бягай! — извика Куин отново.
Този път тя го послуша и изчезна сред дърветата.
Куин си пое дълбоко дъх и изви глава, за да огледа крака си. Очакваше да го види разкъсан, но куршумът само бе издълбал бразда по задната част на бедрото му, без напълно да проникне в мускула.
Чу стъпки на тичащи хора. Никога нямаше да стигне до дърветата. Трябваше да вдигне буса във въздуха… но както Орландо бе изпуснала пистолета, той бе изпуснал устройството. Край на всичко.
— Обърни се! — Гласът идваше от съвсем близо. — Бавно!
Куин се надигна, опитваше се с всички сили да не позволи на болката, от която му се виеше свят, да се изпише на лицето му. Успя да се претърколи по гръб и усети нещо твърдо под дясната си ръка. Дистанционното. Но беше прекалено високо, почти до лакътя му. Не можеше да го стигне незабелязано.
Човекът на Борко стоеше над него. Държеше пистолет, насочен право в главата на Куин.