— Може би.
Нейт мина покрай друг вход, не толкова впечатляващ, колкото главния, но не по-малко оживен. Очевидно всичките гости, които не участваха в конференцията, бяха насочвани към него. Цяла армия пикола стоеше пред вратата и всеки път, щом спреше някое такси, следващият поред се втурваше към него. И макар наоколо да имаше неколцина полицаи, те, изглежда, само наблюдаваха навалицата, но не спираха никого.
— Не би влязъл оттук — промърмори Куин. — Не и с кашоните.
Вгледа се напред и посочи.
— Това ще да е.
В сградата имаше проход, достатъчно голям, за да може да мине камион. Знак на стената оповестяваше, че това е входът за доставчиците и паркинга на служителите. Още двама полицаи стояха малко навътре в прохода. Бяха облечени топло, с дълги шинели и дебели ръкавици.
— Завий тук — бързо каза Куин. — Но не спирай, докато не влезеш напълно в прохода. Остави ченгетата да дойдат при нас. — Взря се в очите на Нейт в огледалото за обратно виждане. — Ще трябва да ми помогнеш да се оправим с тях.
— Да ги убием? — възкликна Нейт ужасено.
— Надявам се, че ще можем да го избегнем.
Нейт се изнесе до разделителната линия и спря. Почака, докато насрещното движение се разреди, после бързо потегли и влезе в прохода към подземния гараж. Единият от полицаите му махна да спре, но Нейт продължи, докато не навлезе в тунела поне на четири-пет метра, и едва тогава натисна спирачките. Бяха достатъчно навътре, така че хората по улицата да не им обръщат внимание.
— Излез и им отвлечи вниманието.
— Извинявам се — каза Нейт на английски, — не ви видях. — Направи пауза. — Нали говорите английски?
Куин се плъзна по задната седалка и протегна ръка към вратата откъм страната на Орландо.
— Аз ще отида — каза тя напрегнато.
— Няма нужда. Мога да се справя.
— Аз ще ида.
И бързо отвори вратата и слезе. Куин я наблюдаваше как заобикаля колата и отива при Нейт и ченгетата. Извъртя се, така че да може да гледа през задното стъкло.
Нейт изманеврира двамата полицаи така, че застанаха пред багажника с гръб към автомобила. Куин чуваше само приглушени гласове, нищо не се разбираше, но видя как внезапно в ръката на Орландо се появи пистолет. Ченгетата замръзнаха, но очевидно бяха достатъчно благоразумни да не посягат към оръжията си.
Орландо каза нещо на Нейт и миг по-късно той се появи до шофьорската врата, протегна се навътре и дръпна ръчката, с която се отваряше багажникът, след което се върна при компанията отзад.
От капака Куин вече не виждаше какво става. Чу още гласове и после колата приклекна — бе поела допълнителна тежест.
— Много е тясно — каза един глас. Чуваше се през задната седалка, приглушен, но ясен. Куин реши, че това е първият им багаж.
— Този го убий — нареди Орландо звънко.
Чу се щракане от издърпване на затвор и почти мигновено го последва шум от наместване и сумтене. Колата приклекна още повече.
— Така е по-добре — обади се Орландо.
Когато капакът на багажника щракна, зад колата стояха само двама: Орландо и Нейт.
Щом се качиха, Орландо хвърли нещо на седалката до Куин. Беше единият от дългите черни шинели на ченгетата. Когато Куин го облечеше, щеше да покрие по-голямата част от панталоните и да го направи малко по-представителен.
— Взех и това — каза тя и вдигна два колана с радиостанции, пистолети и останалите инструменти на полицейския занаят. Не беше изненада, че белезниците липсваха.
— А значките?
Орландо кимна.
Нейт включи на скорост и продължи надолу в гаража. Скоро стигнаха на площадка, от която започваше спускането в подземието. На десетина метра навътре пътят се разделяше. Надясно започваше да се спуска още по-надолу, виеше се спираловидно към онова, което Куин предположи, че е паркингът за служителите. Лявото отклонение продължаваше направо още седем-осем метра и излизаше в малък паркинг с товарна рампа точно по средата.
Със задница към рампата беше паркирал само един камион. Отстрани беше изписано името на някаква пералня. Двама мъже бутаха към него количка с огромен кош, преливащ от хавлии.
Куин бързо насочи вниманието си към малкия паркинг пред рампата. Там стояха пет автомобила: два форда, едно пежо и две беемвета. Едното беше сребристо купе с две врати. Но другото беше тъмносиньо.
— Спри — нареди той.
Нейт спря и Куин започна внимателно да разглежда паркираната кола. Стъклата бяха тонирани.