— Това е неговата кола.
Куин отвори вратата и започна да се извърта, за да стъпи на земята, но болката в бедрото му пречеше.
— Почакай — намеси се Нейт. — Аз ще проверя.
Нейт отвори вратата. Орландо го потупа по рамото и му подаде едната значка и единия пистолет.
Нейт предпазливо се приближи към колата. Веднага стана ясно, че вътре няма никого.
— Сега какво? — подвикна младежът.
— Провери дали кашоните са още в багажника.
Нейт започна да опитва всички врати.
— Нейт — повика го Куин и щом чиракът се обърна, му подсказа с жест да използва пистолета като чук.
Нейт погледна през рамо към товарната рампа. Двамата мъже бяха натоварили коша в камиона и вече влизаха в хотела.
Вместо да стовари пистолета направо върху стъклото, Нейт първо си свали якето и го провеси пред прозореца. Трябваше да удари три пъти, преди стъклото да се счупи, но звукът беше приглушен. Куин се усмихна. Нейт беше започнал да схваща.
Тониращата лепенка задържа строшеното стъкло на място, така че на Нейт му се наложи да го бутне в средата, за да се прегъне на две и да падне в колата.
— Сигурен ли си, че беше той? — попита Орландо. Гласът й беше тих, но настойчив.
Куин не отмести очи от Нейт.
— Да.
За момент Орландо остана смълчана. После каза сякаш повече на себе си:
— Кучият му син е бил жив през цялото време…
Нейт отвори багажника и надникна вътре. Куин можа да прочете отговора по лицето му още преди да се е върнал.
— Кашоните ги няма — каза Нейт.
— Значи трябва да ги намерим — отвърна Куин.
— Как ще влезем? — попита Нейт.
— Нейт, вече сме вътре — усмихна се Куин.
41.
Куин накара Нейт да паркира точно зад беемвето, с опрени една в друга брони. Оставаше само толкова място, колкото да не се пречи на движението. Пред беемвето имаше бетонна стена. Ако Дъри и Тъкър се върнеха, щяха да видят бая зор.
Както Куин подозираше, охраната на хотела беше ограничена. Участниците в конференцията не бяха толкова високопоставени, че да нарушат обичайната работа. Ако участваха правителствени глави, хотелът щеше да е напълно затворен. Обаче, след като повечето участници бяха университетски професори и представители на други граждански професии, охраната си беше нормална за случая, тоест само леко подсилена.
Куин обаче знаеше, че това съвсем не означава, че ще е лесно.
„Свети Мартин“ сякаш беше съставен от поредица служебни коридори. Или поне Куин остана с такова впечатление, докато вървяха през хотела. Това бяха коридорите, които позволяваха да се върши работата, нужна за успешното функциониране на един хотел, без да се досажда на гостите. Навсякъде имаше знаци, които насочваха движението към кухните, залите за приеми, конферентните зали и така нататък. Служителите на хотела крачеха по коридорите, някои по-бързо, други по-бавно, но никой не хвърляше към тримата повече от един поглед.
Те не бяха единствените по тези коридори, които не бяха служители на хотела. Куин различаваше охраната на конференцията на мига. Полиция или може би военни. Облечени в костюми, те се преструваха на служители и за разлика от същинските служители, проявяваха по-голям интерес към тройката. На два пъти ги спираха, но и двата пъти Куин показваше новата си полицейска значка и обясняваше, че правят последна проверка на районите извън охраняемата зона преди началото на обяда.
Най-голямата им пречка беше раната на Куин. Той определено куцаше и полагаше върховни усилия това да изглежда като нещо естествено, някаква стара рана. Обаче често се налагаше да протяга ръка и да се опира на рамото на Нейт.
На едно табло за обяви пред една от залите намериха разписание на събитията през деня. Официалният обед на участниците в конференцията щеше да се състои в балната зала „Ати“. На следващото кръстовище потърсиха името на балната зала сред указателните стрелки и го откриха.
— Проверка — тихичко каза Куин след две минути.
Бяха минали по дълъг коридор и отново следваха стрелките, които ги насочиха надясно. Постът беше разположен на следващата пресечка. Двама мъже в тъмни костюми стояха до висок човешки бой детектор за метал. Отстрани имаше рентген за проверка на чанти, като тези на летищата.
Куин ги накара да забавят крачка. Намерението му беше да завият по коридора точно преди поста.
— Куин — тихичко каза Орландо. — До стената. От другата страна на детектора за метал.