Куин погледна. До стената имаше шест кашона, подредени върху ръчна количка.
Почти физически усети как до него Нейт се напряга.
— Може да не са те — промърмори Орландо.
— Те са — отсече Куин.
Очите му доловиха някакво движение в коридора. Двама мъже се приближаваха от другата страна на поста. Изглежда, единият обясняваше нещо на другия. Другият само слушаше — приличаше на служител на хотела. Носеше същото бледомораво сако и черни панталони, каквито Куин беше видял да носят и другите дребни хотелски началници. На всеки няколко секунди кимаше, сякаш получаваше указания.
Говорещият беше Лио Тъкър.
Куин спря. Двамата вече бяха на пет-шест метра от тях.
— Обърнете се и ме гледайте — нареди той на Орландо и Нейт. — Ние водим разговор. Съвсем обикновен. Разбрано?
Първа се обърна Орландо, после и Нейт. Сега бяха с гръб към поста.
— Видяхте ли мъжете, които се приближават? — попита Куин.
— Да — отговори Орландо.
Нейт започна да обръща глава.
— Спри — заповяда Куин.
Нейт замръзна.
— Високият е Лио Тъкър. Изглежда, инструктира другия.
Куин погледна покрай Орландо към кашоните. Тъкър вече беше съвсем близо. Посочи струпаните един върху друг кашони. Другият мъж кимна и тръгна към тях.
— Мамка му! — възкликна Куин. — Просто ме следвайте.
Промъкна се между Орландо и Нейт и извика на немски:
— Стой!
И се затича накуцвайки към поста. Двамата мъже до детектора за метал вдигнаха очи и единият посегна към закачената на колана му радиостанция. Мъжът, който се беше навел над кашоните, спря. Но не и Лио Тъкър. Той хвърли изненадан поглед към Куин, след това побягна по коридора.
— Не пипайте кашоните! — извика Куин. — Отрова!
Служителят веднага отскочи.
— Спрете го — каза Куин и посочи бягащия Тъкър.
Двамата пазачи не реагираха достатъчно бързо. Куин измъкна полицейската значка, вдигна я във въздуха и извика:
— Терорист!
Това вече предизвика реакция. Единият пазач хукна след Тъкър, но другият остана на поста си. Когато Куин претича през детектора, той силно запищя.
— Почакайте — каза останалият на поста полицай.
Без да спира, Куин го погледна и му подвикна през рамо:
— Не позволявай на никой да пипа кашоните! — И хукна по коридора.
— Спрете! — каза полицаят.
Куин погледна през рамо. Мъжът беше застанал пред отвора на детектора за метал, решен да не пусне Нейт и Орландо да минат. Посегна към радиостанцията си, но Орландо го халоса така, че той рухна.
Куин се обърна, без да догледа останалото, не искаше да рискува ново нараняване. Отпред коридорът свършваше със стена, но пък се разделяше вляво и вдясно. Тъкър и полицаят, който го гонеше, бяха изчезнали и Куин не ги видя накъде. Затича по-бързо. Стигна до разклонението и едва не беше повален от Тъкър, който изхвърча от левия коридор. Зад ъгъла лежеше полицаят. Не мърдаше.
Куин сграбчи сакото на Тъкър и го дръпна с всички сили. Австралиецът почти го повлече по десния коридор. Опита се да се изхлузи от самото, но това го забави достатъчно, за да може Куин да извади пистолета и да го ръгне с него в гърба.
— Спри.
— Я се таковай. — Тъкър продължаваше да се бори с ръкавите на сакото.
— Спри!
Сакото се смъкна от рамото му. Единственото, което Куин можеше да направи, без да натисне спусъка, бе да стовари дръжката на пистолета в тила на австралиеца. Тъкър залитна и падна на колене. Беше замаян, но в съзнание.
Куин бързо го претърси. Очевидно, за да не предизвиква алармите на детекторите за метал, Тъкър не носеше оръжие. Куин го стисна грубо за брадичката и повдигна главата му.
— Къде е Гарет?
Мина известно време, преди погледът на Тъкър да се проясни.
— Майната ти.
От коридора, където беше постът, се чуха стъпки. Куин се отдръпна от австралиеца и зае такава позиция, че да може да държи в шах както него, така и коридора.
Орландо изскочи иззад ъгъла, стискаше пистолета си с две ръце. Видя Куин, спря и попита:
— Добре ли си?
— Нищо ми няма — отговори той, макар кракът да го болеше жестоко. — Кашоните?
— Обезопасени са. Нейт е при тях.
— А другият полицай?
— Жив е — отговори тя забързано. — Трябва да се махаме оттук.
Куин погледна Тъкър и каза студено: