42.
Взеха такси до „Доринт“. Раната на Куин отново започна да пари. Той се зачуди дали не се е инфектирала, но знаеше, че в момента не може да направи нищо.
— Някой ден ще му видя сметката — каза тихичко Орландо, за да я чуе само той.
Куин само кимна. Нямаше нужда да му казва за кого говори. Беше го видял в очите й, когато Тъкър си тръгна безразличен и арогантен както винаги.
Когато стигнаха хотела, Куин влезе пръв и внимателно огледа фоайето да не би Дъри да е там. Докато крачеше към рецепцията, една от младите жени зад нея му се усмихна в знак, че го е познала.
— О, господин Браг. Не знаех, че ще се върнете. Почакайте да проверя резервацията ви.
— Не, благодаря — отговори Куин. — Отседнал съм другаде.
— Добре — каза тя и го погледна въпросително.
— Всъщност търся един от вашите гости. Възрастен мъж. С него има малко момченце. Даде ми една книга и искам да му я върна, преди да замина.
— Американец — каза тя. Това не беше въпрос, а потвърждение на нещо, което вече знаеше.
— Така мисля.
— Значи е господин Куин — каза тя.
Куин я погледна.
— Моля?
— Господин Куин — повтори жената. — Със сина си Гарет.
Тоя мръсник Дъри беше задигнал името му! Без съмнение му е било забавно. Но същевременно беше и умно. От всички имена на света това беше последното, под което Куин би се сетил да го търси.
— Да. Правилно. Знаете ли къде мога да го открия?
Тя погледна екрана на компютъра, който стоеше на бюрото пред нея, и набра нещо на клавиатурата.
— Според информацията ни днес си заминава.
— Тръгна ли си вече?
— Не. Но след петнадесет минути ще дойде кола да го вземе.
— Чудесно. Ще го почакам при асансьорите.
Куин й благодари, после намери Орландо, която се бе спотаила в една от нишите до асансьорите. Каза й какво е научил, след това намери вътрешен телефон и на немски помоли телефонистката да го свърже с чистачките. Оттам нататък вече беше лесно. Престори се на объркан доставчик от обслужването по стаите и след секунди научи номера на стаята на Дъри.
— Аз ще се кача — каза Куин. — Ти остани да го чакаш тук, в случай че вече слиза и го изпусна.
— Шегуваш се — изсумтя Орландо.
— Пет минути. Ако не се върна дотогава, качи се и ти.
— Не — възрази тя. — Ти ще чакаш тук, а аз ще се кача.
— Това е глупаво и ти го знаеш — каза той. Почти можеше да усети яростта, която се излъчваше от цялото й същество. — Когато се качиш горе, няма да си способна да мислиш трезво. Дай ми минута да заема позиция и после звънни в хотела и поискай да те свържат със стаята му.
След кратка пауза тя се съгласи и каза:
— Върви. Губим време.
Апартаментът на Дъри беше един етаж над този, в който беше отседнал Куин. Тук имаше по-малко врати, което означаваше, че апартаментите са по-големи и вероятно са с по две спални.
Откри апартамента на Дъри недалеч от асансьора и се ослуша пред вратата. Единственият звук, който се чуваше, беше от работещ телевизор.
Вратите в „Доринт“ се заключваха автоматично, така че той дори не я опита. Вместо това извади пистолета и се прицели в ключалката. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои.
Точно когато издиша, вътре звънна телефон. Куин държеше здраво пистолета в очакване на точния момент.
Телефонът звънна втори път, после трети.
„Може би вече са тръгнали“, помисли Куин.
Четвърто позвъняване и пак нищо. Никой не вдигна.
Куин отпусна пистолета. Телефонът започна да звъни отново. Никой не вдигаше.
Да разбие вратата и да провери дали са още вътре? Или да слезе долу?
Но решението беше взето вместо него.
Вратата внезапно се отвори рязко и докрай. Куин реагира бързо — отстъпи назад и вдигна пистолета.
Дъри стоеше на прага. Носеше Гарет. С лявата си ръка притискаше момчето към гърдите си. В дясната държеше нож, опрян леко в гърба на Гарет. Куин видя и пистолет, напъхан под колана му.
— Голям глупак си, Джони — каза Дъри.
— Гарет, добре ли си? — попита Куин, без да му обръща внимание.
Момчето погледна през рамо към него. Беше се ококорило от ужас, но се притискаше здраво в Дъри. После зарови глава в рамото му.
— Добре е — отговори Дъри вместо момчето. — Защо да не е добре?
— Защото повечето татковци не използват синовете си за щитове.
— Уха — подигравателно отговори Дъри, — това беше добро попадение. А сега се махни от пътя ми.