Куин го гледаше, без да продума.
— Но аз ще ти дам възможност, Джони, момчето ми. Възможност да оправиш нещата и да си платиш за предателството. Това е само една малка жертва за моите работодатели. Твоята глава в кашон ще е достатъчна. Не се тревожи, лично ще те убия. Няма да има повече провали. Дори ще ти обещая нещо. Когато свърша, ще пусна Гарет при майка му.
— Но мама е прекалено заета — обади се Гарет.
— Ти мълчи. Това е разговор между големи.
Гарет бавно кимна, после се облегна на крака на Дъри.
— Какво му каза?
— Казах му, че майка му няма време да се грижи за него и затова сега е при мен.
— Мръсник — тихичко каза Куин.
— По-добре отрано да научи какво е предателство. По дяволите, аз вече съм по-добър баща за него, отколкото си бил ти някога.
Тази забележка спря Куин. Той погледна въпросително своя учител, но той само се изсмя.
— Видях те да умираш — каза Куин.
— Видял си това, което си искал да видиш.
— Видях как те улучват куршумите.
— Чу пистолетна стрелба срещу купчина кашони. Онова, което видя, бяха няколко потрепвания от моя страна и съдържанието на пликче с кръв. Това е. Не провери раните ми. Ортега не ти даде достатъчно време, преди да те повали в безсъзнание.
Ортега, третият член на екипа им. Разбира се, че и той е бил замесен.
— Но аз ти проверих пулса. Нямаше.
— Стига, Джони. Има достатъчно лекарства, които могат да спрат сърцето. В моя случай по ме притесняваше как ще го накарам отново да заработи. Слава богу, Ортега беше наблизо с инжекция адреналин.
Куин знаеше, че бяха стояли достатъчно дълго, без да поемат нанякъде, и че асансьорът вероятно е изтрил първоначалната команда от паметта си и вече може да поеме нагоре или надолу.
Той се протегна рязко и натисна бутона за етажа над тях. Асансьорът бавно пое нагоре.
— Чудесно — коментира Дъри. — Но това няма да промени нищо.
Гарет се обърна към баща си и зарови лице в крачола му. На Куин му се стори, че чува хълцане, но не беше сигурен.
— Каза, че съм те предал. Защо мислиш така? — попита той, без да обръща внимание на казаното от бившия му учител.
— Не се ебавай с мен.
— Не ме обвинявай в нещо, което не съм направил — каза Куин. После изведнъж му светна. — Заради Орландо е, нали? Мислиш, че между нас има нещо? Никога нищо не е имало между нас.
— В началото бях сляп — изсумтя Дъри. — Доколкото знам, вие сте продължавали с години. Накрая град Мексико ви издаде.
— Това беше просто работа — възкликна Куин. — Нищо не е станало. Орландо не те е излъгала.
Дъри се изсмя.
— О, престорих се, че й вярвам, но не съм глупак, Джони. Вие двамата сами в една стая и нищо не се било случило? Да бе. Не получаваш нещо като това — той потупа момчето по гърба — от спане на земята.
Асансьорът забави ход, спря и вратите се отвориха.
— Я почакай! — каза Куин. — Значи си мислиш, че Гарет е мой син?
— Разбира се, че е твой син. Това получаваш, когато чукаш моето момиче.
Куин направо не можеше да повярва на ушите си.
— Гарет е твой син. Никога не съм докосвал Орландо. Не и в този смисъл.
— Дори не се опитвай да ми пробутваш тези глупости. Това не ти е шибаната гимназия, Джони, и аз не съм някой тъп идиот.
Вратите на асансьора започнаха отново да се затварят. Куин протегна ръка, за да ги спре, после премести ключето на „стоп“, бързо застана между двете врати с лице към Дъри и попита:
— Какво ще спечелиш с това?
— Време да поговорим.
Сега Гарет вече открито плачеше.
— Млъквай — озъби му се Дъри, но момчето само започна да плаче по-силно.
— Кажи на детето си да престане — изръмжа Дъри.
— Гарет — нежно каза Куин, — всичко ще бъде наред. Разбра ли?
Момчето не каза нищо, но след малко плачът му се превърна в тихичко хълцане.
— Между мен и Орландо никога не е имало нищо. Нищо. Дори не я бях виждал четири години.
— Разбираш ли сега какво исках да кажа с лош баща?
Очите на Куин се присвиха.
— Ако имах син, никога не бих му причинил това.
— Нямаше друг избор. Вероятно си си помислил, че като ме няма, Орландо ще е изцяло твоя. Но сбърка, нали? Щом умрях, тя не можеше повече да бъде с теб. Вероятно си е тръгнала, без дори да ти каже къде отива. Нали така? — Дъри се изсмя. — Трябва да знаеш как мисли жената. Мисля, че това е още нещо, в което съм по-добър от теб.