Внезапно Куин усети, че вляво от асансьора има някой. Без да покаже по никакъв начин, че е почувствал нещо, той постави ръка на стената до отворената врата на асансьора, сякаш има нужда от допълнителна опора.
— Ще пуснеш Гарет още сега и ще сляза долу с теб — каза Куин. Нещо метално се докосна до ръката му.
Дъри пак се изсмя.
— Мисля, че ще го задържим още малко.
Куин вдигна пръсти и позволи на металното нещо да се плъзне под тях.
— Това е сделката.
Дъри вдигна пистолета и го насочи към главата на Куин.
— Влизай в асансьора. Чу каква е сделката.
Куин остана за миг неподвижен, после влезе в асансьора, но държеше ръката си така, че Дъри да не я вижда. Гарет все още стоеше притиснат в баща си и с гръб към Куин.
Щом Дъри се наведе напред, за да освободи ключето на „стопа“ и да натисне бутона за партера, дясната ръка на Куин се стрелна и сграбчи рамото на Гарет. Момчето изпищя, когато Куин първо го дръпна встрани от Дъри и после буквално го изхвърли през все още отворената врата в коридора.
Дъри се обърна светкавично, но Куин вече се беше хвърлил върху бившия си учител. Блъсна го в стената. Зад тях вратата на асансьора се затвори и кабината бързо потегли надолу.
Дъри отхвърли Куин назад с коляно, после понечи да вдигне пистолета. Но Куин вече беше насочил своя срещу него.
— Недей! — предупреди го той.
Но въпреки това Дъри вдигна пистолета. Куин го изрита точно в мига, когато дръпна спусъка. Куршумът прелетя безопасно над главата на Куин и се заби в стената на асансьора.
— Не искам да те застрелям — викна Куин.
Дъри стреля пак, но Куин отново успя да ритне ръката му.
— По дяволите, Дъри, престани!
Бившият му ментор отново се прицели в него. Този път Куин беше в неизгодна позиция и нямаше да може да изрита пистолета му навреме.
Нямаше друг избор.
Изкрещя отчаяно и дръпна спусъка. За разлика от пистолета на Дъри, този на полицая нямаше заглушител. Трясъкът изпълни асансьора за миг и го оглуши.
Нямаше нужда да стреля втори път.
43.
Излизането от хотела беше проста работа. Просто трябваше да наведе глава и в секундата, щом вратите на асансьора се отвориха на партера, да се насочи към изхода. Неколцина служители на хотела гледаха към асансьорите — без съмнение бяха чули необичайни звуци. Но трупът на Дъри не се виждаше от малкото фоайе пред асансьорите. Куин дори чу вратите да се затварят зад гърба му, докато крачеше напред. Така бягството му получаваше допълнително прикритие.
Изчака от другата страна на улицата, в Жендарменмаркт, държеше хотела под око. От мястото, където стоеше, можеше да вижда както главния, така и служебния вход. След няколко минути Орландо и Гарет излязоха от страничната врата.
Отбиха се при д-р Гарбер без предварителна уговорка. Той не изглеждаше зарадван, но ги въведе в един от кабинетите за преглед. Превърза раните на Куин, после му даде антибиотици срещу възможна инфекция. Когато свърши с него, прегледа основно Гарет и го обяви за напълно здрав.
По молба на Куин, когато прегледът свърши, докторът ги остави сами в кабинета. Орландо беше сложила Гарет в скута си. Той изглеждаше все още малко предпазлив с нея, но все повече се отпускаше: Дъри не беше прекарал достатъчно дълго време с него, за да причини постоянна вреда.
Или поне така се надяваше Куин.
— Благодаря за пистолета — каза той на глас.
Изглежда, й трябваше известно време, за да осъзнае за какво говори.
— Няма защо — отговори накрая. — Не знаех какво друго да направя. — Погледна го в очите. — Не ти благодарих, че го спаси.
— Няма защо — каза Куин. — Не той се нуждаеше от спасяване, а аз.
Тя поклати глава и сложи ръка на рамото му.
— Благодаря.
Докосването на дланта й му хареса, но Орландо прекалено бързо си дръпна ръката.
— Ще ми дадеш ли телефона си?
Набра номера на Къртицата и каза:
— Свърши.
— Добре или… зле?
— Добре.
— А момчето?
— В безопасност.
— Значи… няма нужда… да се обаждам на никого.
— Няма нужда. Но искам да те помоля да изпратиш пробата и твоите резултати на Питър.
— Разбира се.
Следващото обаждане на Куин беше в Офиса. Щом Питър вдигна, той му разказа най-основното и накрая добави: