— Ще ти изпратя един видеозапис. Янсън го е направил. Също така ще получиш отделно проба, която можеш да използваш, за да провериш всичко повторно. Тези неща и останалите заразени ментови бонбони, които Нейт достави в посолството, би трябвало да накарат някои хора да осъзнаят, че имат проблеми с преценката.
— Бих казал, че това е много точно предположение — съгласи се Питър.
— Янсън твърди, че ХФА е подпомагала операцията. Някой трябва да се оправи с тях.
— Ще предам това.
Куин направи пауза.
— Трябва да измъкна Нейт.
— Мислех, че повече нямаш нужда от мен.
— Питър, твърде съм уморен за спорове. Просто го измъкни.
— Ще видя какво мога да направя.
— А Кенет Мъри?
— Преместиха го. Всъщност това си е повишение. В посолството в Сингапур. Там има голям трафик. Ще има достатъчно работа.
— Благодаря — каза Куин.
— Обаче Бъроуз не е доволен.
— Сигурен съм, че ще му подхвърлиш някой кокал.
На следващата сутрин по телевизията имаше репортаж. Бил предотвратен терористичен заговор за атентат някъде в Берлин. Но не се посочваше същността на заплахата. За Куин не беше особена изненада кой обира лаврите.
„В НАТО сме доволни, че нашите усилия доведоха до предотвратяването на този опит за терористичен акт“, обясни Марк Бъроуз. Стоеше пред ораторски пулт, претъпкан с микрофони. Куин не можеше да види крака на агента, но си го представи гипсиран. „По късно през деня ще отлетя за Вашингтон, за да информирам лично президента.“
Куин, Орландо и Гарет прекараха нощта в малък хотел, собственост на един приятел на доктора. За Куин това бе неспокойна нощ. Мозъкът му продължаваше да работи на пълни обороти, докато наново преживяваше събитията от предния ден. Виждаше колко близо е бил до това да загуби всичко.
На закуска Орландо и Гарет почти не говориха. Всъщност не си бяха казали много, откакто излязоха от кабинета на д-р Гарбер. Тъкмо свършиха закуската и телефонът на Орландо звънна. Тя го отвори, каза „ало“, после го подаде на Куин.
— Питър е.
— Какво има? — попита той.
— Пускат Нейт — отговори Питър. — Ще го намериш при Бранденбургската врата след десет минути.
Пътуването с таксито от хотела отне петнадесет минути. Нейт беше сам, стоеше на тротоара, когато видя Гарет, очите му светнаха.
— Здрасти, дечко.
Гарет се скри зад майка си, а тя протегна ръце да прегърне Нейт.
— Радвам се да те видя.
— И аз се радвам — отвърна той и се ухили.
— Как мина? — попита Куин.
— Не е нещо, което бих искал да върша всеки ден — отговори Нейт. — Мисля, че отначало сметнаха, че съм просто луд. Но няколко ключови думи и изречения винаги раздвижват хората. Терористи, биологическо оръжие. Ядрена заплаха.
— Ядрена заплаха?
— Имаше един тип, който просто не искаше да ми повярва. Кълна се. Искаше да отвори кашоните и сам да провери ментовите бонбони. Това беше единственото, което можеше да го накара да спре.
— Добре ли се отнасяха с теб?
— Срещал съм и по-лоши хора, откакто пристигнахме тук.
— Радвам се, че си добре — намеси се Орландо. — Тревожех се.
— Защо? Аз вече съм професионален заложник.
Орландо се усмихна, хвърли бърз поглед на Куин, после застана на бордюра, вдигна ръка и извика:
— Такси.
След секунди едно бежово такси „Мерцедес“ спря до нея.
— Къде отиваш? — попита Куин.
— Трябва да заведа Гарет у дома — каза тя и сложи ръка на рамото му. — Исках само да се уверя, че Нейт е наред.
Куин се изненада. Беше се надявал на още малко време за обсъждане и просто за разговори.
— Не можем ли… искам да кажа… надявах се… — Не можа да довърши.
Но въпреки това тя, изглежда, знаеше какво иска да каже.
— Дай ми малко време. Просто трябва да прекарам известно време със сина си. — Поколеба се. — Ще ти дам знак, когато съм готова.
— Добре — каза Куин. — Разбирам те.
Орландо помогна на Гарет да се качи в таксито, след това отново прегърна Нейт.
— Ще се оправиш — каза му. — Слушай какво ти казва Куин. В деветдесет процента от случаите съветите му ги бива.
После се обърна към Куин. Той не знаеше какво точно възнамерява да направи, затова просто протегна ръка. Тя я хвана, дръпна го и го прегърна. После го целуна по бузата. Леко и нежно. Единственото, което можеше да направи, бе да си наложи да не я целуне по устата. Тя го пусна, вгледа се в него за миг и Куин си помисли, че ще каже нещо. Но Орландо се обърна, качи се в таксито и замина.