Куин гледа след таксито, докато то не мина през Бранденбургската врата и не изчезна в Тиргартен.
Нещо мокро падна върху лицето му. Той погледна нагоре. Небето беше сиво, започваше да вали сняг.
Неволна тръпка мина по гръбнака му и той се обърна към Нейт.
— Ти всъщност бил ли си някога на Хаваите?