— Е, колко умение е трябвало, за да ме следваш?
Нейт вдигна рамене.
— Всъщност не много.
— И колко умел трябва да съм аз, за да те забележа?
— Трябва да си най-добрият — призна Нейт.
— Опитай се да ме проследиш в три през нощта, ако искаш да видя колко си добър. — Куин се подсмихна. — Между другото, тази вечер винаги гледаше да си на три коли от мен. Тъмносин „Нисан Ултима“.
Нейт се ококори.
— С номер от Аризона. Мога да ти кажа цифрите, ако искаш. — Куин се ухили гадно. — Какво ще кажеш за едно питие?
Нейт продължаваше да се кокори.
— Знаел си, че съм зад теб?
— Дръж се възпитано де. Какво искаш за пиене?
— Аааа… скоч и газирана вода.
Куин го изгледа любопитно.
— Това е питие за възрастни. Откога го пиеш?
Нейт поклати глава.
— Никога не съм го опитвал.
— И защо ти трябва да започваш сега?
— Видях едни по телевизията да го пият — обясни Нейт. — Реших и аз да опитам.
— Защо не го запазим за шестдесетия ти рожден ден? Ще ти направя един май тай.
— И това не съм го пил — призна Нейт.
Куин отиде при вградения бар до голямата каменна камина в лявата част на всекидневната и започна да бърка питиетата.
— Как мислиш, коя беше най-голямата ти грешка?
— Когато те следвах?
— В Колорадо. Кога оплеска нещата най-много?
— А. Май че отидох при началника на полицията.
— Почти позна. Опитай нещо друго.
Нейт се замисли.
Куин му подаде едната чаша.
— Какво име използва?
Нейт изпъшка.
— Нейтан Дрискол. И преди да си ме попитал, да, зная. Човек не бива да използва никаква част от собственото си име.
— Елементарно правило.
— Не исках да се объркам — обясни Нейт. — Между другото, използвах само малкото си име.
— Достатъчно е — каза Куин и отпи глътка от питието си. — Сбъркал тази сутрин в Колорадо и убит след десет години в Сейнт Питърсбърг например, защото някой те е разпознал по името, което си използвал пред началника на полицията. — Вдигна чашата в подигравателен тост. — Да се надяваме, че това все пак няма да стане.
Когато Куин купи къщата, тя беше стотина квадрата, плачещи за ремонт. Когато свърши с обновяването, беше два пъти по-голяма и от старата постройка почти нямаше следи.
Основният етаж беше на равнището на улицата и чрез фалшиви стени, рафтове за книги и мебели бе разделен на трапезария, всекидневна, кабинет и кухня. Само банята беше отделена. Трите спални и основният кабинет бяха на долния етаж, под равнището на улицата.
Къщата създаваше усещане за топлина, което отчасти се дължеше на многото дърво. На Нейт му напомняше на проста фермерска къща, кацнала върху хълма, представа, прекалено близо до фермерските корени на Куин. Самият той предпочиташе да я сравнява с удобна планинска хижа.
Куин пренесе напитката си през стаята и дръпна пердетата, които покриваха цялата задна стена.
— Страхотна гледка — подхвърли Нейт.
По-голямата част от стената беше стъклена. Нейт беше прав — гледката към града беше поразителна. Светлини заливаха долината на Ел Ей, докъдето поглед стига. Най-близко беше Сънсет Стрип. Малко по-нататък лежеше Сенчъри Сити, а още малко по-вдясно беше черното нищо на Тихия океан.
— За теб това беше добро пътуване — отбеляза Куин. — Ако си умен, си научил доста неща.
Нейт тъкмо се готвеше да отпие, но вместо това спря и свали чашата.
— Умен съм.
— Колко неща?
— Никога не използвай истинското си име. Нито малкото, нито фамилията — започна Нейт. — Никога не говори, щом са ти казали да мълчиш. Никога не посещавай мястото, където се провежда операция, освен ако не ти е наредено. — Замълча за миг, после добави: — И никога не проявявай инициатива, освен ако не ти кажат.
— Прав си. Умен си. Някой ден ще можеш да проявяваш колкото искаш инициатива. Някой ден животът ти ще зависи от това. Но сега?
— Животът и на двама ни зависи от твоите решения — отвърна Нейт, повтаряше максимата, която Куин му набиваше в главата още от първия ден, когато започна да чиракува.
Преди Куин да успее да отговори, мобилният му телефон звънна. Той си погледна часовника. Беше почти полунощ.
Отиде до масата, където бе оставил телефона.
— Ало?
— Трябваш ми в столицата. — Беше Питър.
— Работиш до късно.
— Виж, имаме една голяма операция, която набра скорост и изглежда ще имаме нужда от твоята помощ. Това е приоритет.