— Има ли нещо общо с нашия приятел в Колорадо?
— На този етап подробностите не са твоя грижа. Ще бъдеш информиран, когато пристигнеш. Запазил съм ти място в самолета, който излита в седем сутринта. Пратил съм ти подробностите по мейла.
— Мисля, че май пропуснахме един етап. Всъщност аз не работя за теб. Първо трябва да ме попиташ. Това се нарича предложение за работа.
— Технически все още си на заплата.
Очите на Куин се присвиха. Питър намекваше за минимума от две седмици по случая Тагарт, от които Куин в действителност бе изработил само два дни. Но имаше неписано правило, че минимумът се отнася само за определената работа, за която е бил нает. Питър прекаляваше.
Питър очевидно прие мълчанието на Куин за съгласие и продължи:
— Ще се видим следобед. — И прекъсна.
— Какво има? — попита Нейт.
Куин му каза основното, като през цялото време си мислеше, че трябва да обмисли наново въпроса с работата само за един клиент.
— Значи заминаваш? — попита момчето.
— Да. — Куин допи питието си. — Заминавам. — Хвърли поглед към Нейт, който за негово раздразнение се усмихваше. — А ти ще ме закараш до летището.
— Хайде, стига — отговори Нейт, усмивката му бе изчезнала. — Просто искам да си ида вкъщи и да си легна.
— Ще спиш на дивана — нареди му Куин. — Тръгваме в пет сутринта.
Беше потънал дълбоко в света на нищото. Усети далечно разтърсване, придружено от глас:
— Куин, събуди се.
Куин се насили да се надигне, след миг вече беше съвсем буден. Нейт се беше навел над него.
— Какво има? — попита Куин.
— Алармата ти се включи — отговори Нейт шепнешком. — Мисля, че отвън има някой.
Алармата? Би трябвало да я чуе. Имаше допълнително табло в спалнята.
Стана и отиде до таблото на стената. На него мигаше червена светлинка. Чак сега осъзна, че пулсирането в главата му изобщо не е пулсиране, а ниският вибриращ тон на алармата. Не беше спал добре в Колорадо, а денят бе минал в разследване и пътуване и беше дълъг. Сега, в къщи, бе заспал толкова дълбоко, че дори не беше чул алармата. „Небрежният Куин — помисли си. — Наистина, наистина небрежен.“
— Провери ли монитора на горния етаж? — попита Куин.
— Да. Пише: „Проникване през задната ограда“. Насочих камерата в задния двор, но не видях нищо. Да не е котка?
— Съмнявам се — отговори Куин. Системата беше настроена така, че да пренебрегва всичко, което е прекалено малко. — Колко е часът?
— Почти три.
Куин трябваше да се качи горе и сам да провери монитора на алармената система. Все се канеше да монтира допълнителен дисплей в спалнята си, но все отлагаше.
— Въоръжен ли си? — попита Куин.
Нейт вдигна дясната си ръка. Държеше „Валтер П99“, 9-калибров. Деветмилиметровият ЗИГ на Куин беше в сейфа горе в дневната.
Куин нахлузи черното долнище от анцуг, което винаги държеше най-отгоре на скрина, и тръгна към стълбите. Качи се горе, спря и се ослуша. Тишина.
Единствената светлина в къщата идваше от мъждукащия телевизор с изключен звук в хола и от пълната луна, чиито лъчи проникваха през прозорците. Иначе целият горен етаж беше тъмен.
Куин отиде на пръсти до таблото на алармата до входната врата, докосна горния десен ъгъл на екрана с левия си палец и вля живот в монитора. Първото, което направи, беше да изключи алармата. След това бързо прегледа информацията от камерите, които наблюдаваха имота му. В задния двор нямаше никого, нито при задната ограда, нито до къщата. Ако някой беше прескочил оградата, щеше да е записано в твърдия диск на системата. Куин можеше да го прегледа по-късно, ако се наложеше. Нейт — надничаше над рамото му — каза:
— Може да е котка.
— Може.
Куин превключи към картина на предната част, след това отново докосна монитора и включи зума на камерата за близък план. Започна да я плъзга от ляво надясно, движеше я бавно, така че да не пропусне нищо. После спря и каза:
— Не е котка.
Някакъв мъж беше клекнал на верандата под прозореца на банята. Нейт понечи да каже нещо, но Куин му вдигна пръст да мълчи. Банята беше точно зад ъгъла, съвсем близо до тях, и имаше вероятност, макара и слаба, онзи да ги чуе. Куин бързо прегледа с останалите камери, за да се увери, че нарушителят е сам, после се върна към първата картина. Непознатият не беше помръднал.
Куин махна на Нейт да му даде пистолета си. Нямаше нужда да вади своя от сейфа. Валтерът щеше да свърши работа. Нейт му го подаде.