За миг тя забави крачка и Куин си помисли, че може да се върне. Но не би.
Орландо си тръгна от работа малко след пет с един стар скутер „Веспа“. Куин се беше подготвил. Бе наел един младеж с раздрънкан мотоциклет да го вози където пожелае. Момчето говореше достатъчно английски, така че Куин можа да му обясни, че има човек, когото иска да проследи. Както се надяваше, виетнамецът, който се беше представил като Дат, реши, че интересът на Куин е любовен или поне сексуален, така че беше доволен да му помогне.
Дат се представяше почти професионално. Никога не се доближаваше прекалено, но и никога не изгубваше Орландо от поглед. Помагаше му това, че тя не бързаше. Последваха я през Чолон, а после известно време на север, преди да завият на изток.
Скоро обаче Куин започна да се тревожи. Беше прекалено лесно. Затова почти изпита облекчение, когато Орландо зави рязко надясно. Внезапно и неочаквано. Ход на човек, който знае, че е следен.
Дат можеше и да е добър, но не й беше равен.
Орландо зави надясно по друга улица. Куин и Дат я последваха, но веспата я нямаше. За част от секундата Куин си помисли, че са я изгубили, но после я видя. Орландо беше спряла до тротоара. Кракът й беше на земята. Беше готова да потегли веднага.
— Спри — каза Куин.
Очевидно и Дат я беше забелязал. Бързо намали и спря зад веспата. Куин слезе и му подаде десет долара. Виетнамецът се ухили широко и попита:
— Да ви чакам ли?
Куин поклати глава.
— Не, благодаря.
— Няма защо. Ако имате отново нужда, обадете ми се.
Извади от джоба си няколко листчета и подаде едно на Куин. На листчето имаше телефонен номер. Куин се усмихна и го прибра.
Дат потегли, а Куин се приближи до веспата и спря. Лицето на Орландо беше също толкова безизразно, както в парка. Тя го погледна за миг, после погледна покрай него към сградата, пред която бяха. Куин се обърна.
Бяха пред хотел „Рекс“. Беше се сетила къде е отседнал.
— Не си стояла без работа, откакто говорихме — подхвърли Куин.
— Защо Гибсън се е опитал да те убие? — попита тя.
— Уха! Хич не си си губила времето.
— Отговори на въпроса ми.
— Не знам.
— Какво е станало с Офиса?
— Отговорът е същият.
— Опитай нещо по-добро.
— Разцепление.
Тя се изсмя кратко и подигравателно.
— Няма такова животно.
— И аз си мислех така.
Замълчаха за няколко секунди. Около тях светът продължаваше да се върти. Таксита качваха и оставяха пътници пред хотела, уличните търговци се опитваха да привлекат вниманието на минаващите пешеходци, хората или отиваха на работа, или се прибираха вкъщи, или излизаха да се забавляват. Но в момента Куин и Орландо бяха в своя собствена малка капсула: осъзнаваха света, но същевременно не бяха част от него.
— Защо дойде при мен? — попита тя накрая.
Той се замисли, после каза:
— По две причини. Това е последното място, където някой ще ме търси. И трябваше да намеря човек, на когото мога да се доверя, човек, който може да ми помогне.
— А приятелите ти?
Той отново замълча за малко.
— Не може да се каже, че имам много приятели.
— Не си дошъл сам. — Това не беше въпрос, а заключение.
— С Нейт съм — обясни Куин. — Моят чирак. Ако го бях оставил, вероятно вече щеше да е мъртъв.
Тя си пое дълбоко дъх и за първи път лицето й омекна, макар и само малко.
— Все си си същият.
Той вдигна рамене.
Орландо се вгледа в него, после поклати глава и измърмори:
— Гадняр такъв. Качвай се, преди да съм си променила мнението.
Куин понечи да се усмихне, но се въздържа и бързо се качи на задната седалка.
Апартаментът й беше голям и обзаведен в западен стил. Намираше се в район, в който живееха множество чуждестранни служители.
Не му предложи да му го покаже. Куин беше наясно, че все още е на изпитателен срок, така че дневната беше единственото, по което трябваше да преценява. Имаше дълъг мек диван и две кафяви кресла. Стените бяха покрити с лавици, натъпкани с книги. На една видя кутия от оксидиран метал — единственото нещо в помещението, което вече беше виждал. Но не го спомена.
Тя му каза да седне на дивана, след това изчезна някъде и се върна с две бутилки вода.
— Разкажи ми — каза, докато му подаваше едната, после седна на креслото срещу него. — Всичко.