Куин отпи от бирата и я остави на масата. Погледна Нейт в очите.
— Това означава, че ти предстои да направиш избор. Първо, оставаш тук и се скриваш, както каза Орландо. След две или три седмици си отиваш вкъщи. Ще ти дам пари. Но когато се прибереш, ще трябва да си намериш нова работа. Животът, през който си работил за мен, ще е приключил.
— А другият ми избор е да остана с теб — изпревари го Нейт.
Куин поклати глава.
— Става дума за нещо повече. Става дума да правиш всичко, което ти кажа. Става дума да не поставяш нищо под съмнение. И дори тогава може да си труп, преди да е минала и седмица.
Възцари се напрегнато мълчание. Орландо като че ли понечи да каже нещо, но Куин поклати глава.
— Е? — попита Куин, след като реши, че е оставил на Нейт достатъчно време.
— Ще остана с теб — отговори младежът.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Впечатляващо — отбеляза Орландо, когато Нейт отиде до тоалетната.
— Вероятно направи погрешен избор — изръмжа Куин.
— Обзалагам се, че в момента повръща в клозета.
Куин се изкиска, но веднага стана сериозен.
— Питър се свърза с мен.
— Наистина? — На лицето й се изписа удивление и подозрение.
— Не лично. — Разказа й за имейла от Дюк. — Но не можах да се свържа с Питър за потвърждение.
— И какво мислиш?
Той поклати глава.
— Не съм сигурен.
Тя порови в чинията си, после попита:
— Дюк каза ли каква е задачата?
— Не.
— Не каза ли поне къде?
Куин отново поклати глава.
— След като не можах да се свържа с Питър, го помолих за повече информация. Засега няма отговор.
Орландо се намръщи, бръчката над носа й се очерта съвсем ясно.
— Все още ли работи в Берлин?
— Доколкото зная. — Още докато й отговаряше, усети как настръхва. — Германия — изсумтя. — Символите по гривната.
— Вероятно не означават нищо. Нали каза, че не си споменавал на Питър за нея.
— Да. Обаче това прави нещата още по-интересни. — Поколеба се, но накрая изплю камъчето: — Готова ли си да направиш още проучвания за мен?
Тя мълчеше. Накрая проговори Куин, гласът му беше тих, почти шепот:
— Имаше един момент, точно преди с Дъри да излезем от хотела за операцията. Можех да му кажа да остане. С Ортега можехме да се справим и без него.
Орландо се беше втренчила в масата. Изглеждаше така, сякаш изобщо не го слуша.
— И тогава си помислих — продължи Куин, — за частица от секундата, че той не е готов. Но не казах нищо. Той беше моят учител. Беше Дъри.
— Той нямаше да те послуша дори да се беше опитал да кажеш нещо. — Гласът й почти не се чуваше.
Куин зачака безмълвно.
— Той просто вече не можеше да запазва самообладание. Имаше седмици, когато всичко беше наред. Беше пак старият Дъри. Онзи, в когото се бях влюбила. После изведнъж се отдръпваше, когато депресията го завладяваше. Заключваше се в кабинета си с дни. Понякога изчезваше. За седмица или две. Нали помниш онази работа в Мексико Сити?
Разбира се, че си спомняше. С Орландо бяха отишли там заедно. Дъри беше казал, че е зает. За да не се набиват в очи, с Орландо наеха една стая. Когато разбра, Дъри не се разкрещя и не настоя да вземат отделни стаи. Просто не каза нищо.
— Когато се прибрах, ме обвини, че сме се чукали — продължи тя. — Отне ми седмица, за да го убедя, че няма нищо такова. Накрая дори се извини, каза ми, че знаел, че никога не бих му изневерила.
— Защо остана с него? — попита Куин. Думите се изплъзнаха от устата му почти несъзнателно.
Тя го погледна. Очите й бяха уморени. Спомените я измъчваха.
— Вече бях с него почти пет години. Не можех да го оставя просто ей така. Той имаше нужда от мен.
— Извинявай — каза Куин. — Не исках да…
Пак помълчаха. После тя го погледна и въздъхна.
— Аз пък исках да обвинявам теб. Исках да те мразя и дълго те мразех. Просто не исках да повярвам. Не ме разбирай погрешно. Все още ме е яд на теб. Но и на мен. И най-вече на него. Понякога се чудя: ако беше доживял да види Гарет, дали това щеше да го промени? Нали разбираш — да има нещо, за което да се държи.
— Съжалявам — промърмори Куин.
— И аз.
— Значи ще ми помогнеш?
Тя се изсмя подигравателно.
— Ще ми платиш ли?
Куин също се изсмя.
— Не.
Усмивката й стана по-широка, после изчезна.