Качих файловете, както поиска. Моля отговори възможно най-скоро.
Второто беше от Питър:
Обади ми се.
Преди да звънне на Питър, Куин посърфира през киберпространството и стигна до мястото, където беше инструктирал Дюк да качи информацията. Отне му по-малко от тридесет секунди да намери файла. Докато го сваляше, компютърът автоматично го прекара през поредица антивирусни програми. Щом Куин се увери, че не го чака нищо гадничко, прекъсна връзката.
Както очакваше, документът се оказа информация за задачата. Според нея Дюк се нуждаеше от помощта на Куин за наблюдаването на някакви необичайни действия, извършвани в Берлин. Дюк не посочваше какво представляват. Обаче информацията посочваше, че вероятно ще е нужно съчетание от методи за аудио, видео и пряко наблюдение на няколко места в града.
Дюк не беше сигурен кой се крие зад тези действия, но предположението му бе, че е Дж. Л. К., голям играч в германския подземен свят. Ако това се окажеше истина, можеше да означава и участие на английски, испански или руски нежелателни елементи.
А как Дж. Л. К. се вписваше в проблемите на Питър беше още по-неясно. Дали Офисът беше направил нещо, което да разсърди германците? Дори да бе така, Куин не беше чул. Разбира се, както обичаше да подчертава Питър, работата на Офиса не беше работа на Куин.
Куин взе телефона…
— Проблеми? — попита Питър.
Куин стоеше до прозореца и гледаше надолу към площада.
— Други, освен факта, че трябваше да убия човек в дневната си и да предприема непредвидено пътуване извън града? Не. Всичко е наред.
— Не знаех, че убиването на хора е нещо, което те интересува.
— Не е — отговори Куин.
— Това може да открие някои нови възможности за теб.
— Не търся нови възможности. — Куин направи пауза. — Дюк се свърза с мен.
— Добре. Кога тръгваш?
— Кой е казал, че тръгвам нанякъде?
Питър замълча за малко.
— Имам нужда да свършиш това за мен.
— Мисля, че ти беше човекът, който ми каза да изчезна.
— Дюк има доказателства, че действията, които забелязва, може да са свързани с разцеплението. И с покушението срещу живота ти.
— Би могло, Питър, но не е сигурно.
Отново настъпи мълчание.
— Това е най-добрата следа, която имаме.
— Окей, тогава прати някого другиго.
— Няма кого.
— А ако кажа не?
— Тогава Дюк ще го направи сам. Което, както знаем и двамата, означава провал.
— Предполагам, че имаш проблем.
— За бога, Куин. Ако Дюк е прав, това може да е единствената ни възможност да разберем кой стои зад нападението. Имам нужда от теб, за да го направиш. Моля те да го направиш като лична услуга.
— Не правя услуги.
— Когато заработи сам, те наех, въпреки че никой не искаше да ти даде възможност — каза Питър, в думите му се долавяше лек укор. — Направих те богат. Поне толкова ми дължиш.
Куин затвори очи. Можеше да отвърне, че Питър продължи да го наема, защото той беше най-добрият в занаята, и че богатството е резултат от талантите му. Но Питър беше прав за улесняването на старта му. Просто се подразни, че изигра тази карта.
— Ако отида, ще трябва да ми платиш — каза накрая.
— Мислех, че си готов да направиш поне това безплатно.
— За това „поне“ ще ти струва двойно.
— Добре — отвърна Питър, сякаш го беше очаквал.
— Също така ще имам нужда от екип.
— Просто си събери ресурса и се завлечи задника в Берлин.
Връзката прекъсна.
Куин продължи да зяпа през прозореца още няколко минути, после се върна при компютъра. Отвори последния имейл от Дюк, след това натисна „отговор“ и написа:
Ще дойда. Ще ти съобщя кога да ме очакваш. Говорих с Питър и му казах, че имам нужда от пълен екип. Ще го събера преди пристигането ми. Имам нужда от потвърждение за плащането, когато пристигна. Този път никакви скапани хотели, разбрано?
После изпрати копия от съобщението на Питър и Орландо.
Орландо му се обади само след десет минути и каза раздразнено:
— И не помисли първо да ме попиташ?
— Успокой се — отвърна той. — Не те моля да идваш. Не искам да идваш. Просто имам нужда и някой друг да знае какво става.
— Куин, понякога си истински задник.
— Какво значи това, по дяволите?