— Точно така — потвърди Куин. — Тук съм заради жертвата. Робърт Тагарт.
Началникът бе очевидно изненадан, че Куин знае името на загиналия.
— Какво по-точно?
— Явно е роднина на специален агент от столицата. Някой по-високо в хранителната верига от мен. Бях в района по друга работа и ми се обадиха да мина и да проверя случая. По-скоро става въпрос за успокояването на нечие безпокойство, отколкото за нещо друго. Сигурен съм, че във вашите ръце всичко е под контрол.
Началникът замълча за миг, после каза:
— Затова ли и онзи дойде сутринта?
Беше ред на Куин да се поколебае.
— Не зная за кого говорите.
Началникът на полицията отвори средното чекмедже на бюрото, извади визитка и я прочете на глас:
— Нейтан С. Дрискол. Управление за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия.
— Мога ли да я видя?
Началникът вдигна рамене, подаде му я и каза:
— Не съм работил и с хора от АТО.
Визитната картичка беше висококачествена, отпечатана на емитиран от правителството картон за визитки, с релефния символ на АТО от едната страна.
— Не го познавам — каза Куин. — Но може да е тук по същата причина като мен. Ако моят човек във Вашингтон е бил много отчаян, сигурно е поискал услуги от колкото може повече места. — Върна визитката на Джонсън. — По кое време дойде?
— Тръгна си преди няма и половин час — отвърна Джонсън.
Куин се насили да се усмихне.
— Неприятно ми е, че трябва да ви карам да разкажете всичко отначало, но се надявам да нямате нищо против?
Началникът поклати глава.
— Няма проблеми. Но както казах на агент Дрискол, няма какво толкова да се разказва. Беше си злополука. Това е.
— Така чух и аз. Но Андерсън, това е човекът в столицата, не е удовлетворен. Предполагам, че когато цялата ти информация идва от онова, което четеш във вестника, просто искаш да се увериш, че не пропускаш нещо.
— Ако получава информацията си от вестника, откъде знае, че загиналият е Тагарт?
— Добър въпрос — искрено отговори Куин. — Нямам представа.
Началникът, изглежда, започна да обмисля ситуацията.
— Може да е била сестрата.
— Сестрата? — повтори Куин.
— Сестрата на Тагарт — обясни началникът. — Тя е единственият човек, на когото съобщихме.
Куин кимна.
— Да, може би. Има ли нещо друго, което можете да ми кажете?
Началникът вдигна рамене, после каза:
— Не е кой знае колко.
— Всичко ще е от помощ.
Джонсън вдигна една тънка папка от купчината в десния ъгъл на бюрото, прелисти я, след това се усмихна нерешително на Куин.
— Както казах, не е много. Пожарът явно е започнал в дневната. От електрическата печка — или е забравена включена, или е дала на късо. Тагарт е бил в спалнята на горния етаж. Вероятно се е задушил от дима, преди да успее да излезе. Когато дошла пожарната, вече било твърде късно. Успели да изгасят пламъците, но вътре не било останало почти нищо.
— Как разпознахте тялото?
— Проверихме в агенцията, която дава вила Фарнам под наем, „Гус Вали ваканционни къщи под наем“. Когато е подписал договора за наемане, е оставил номер за спешни случаи. Така успяхме да се свържем със сестрата. Тя ни изпрати зъболекарския му картон. Получихме го на следващия ден. Зъбите му съвпадаха.
— А защо името му не е съобщено на пресата?
— Сестрата настоя. След като не беше тукашен, не видях никакъв проблем.
— Ще ми дадете ли телефона й?
— На сестрата? Вашият приятел не го ли знае? Имам предвид, щом са роднини?
— Вероятно. Но не ми го е дал.
Джонсън като че ли се позамисли, после отново прелисти папката, намери онова, което търсеше, надраска номера на един лист и го подаде на Куин.
— Няма какво повече да ви кажа. Беше злополука. Случват се такива неща.
— Имаше ли аутопсия?
Началникът кимна.
— Това е стандартната процедура.
— Кой я извърши? — попита Куин.
— Доктор Хорнър. В болницата Вали Сентръл.
— Нали нямате нищо против да говоря с него?
— Не — отговори началникът. — Макар че не мисля, че ще ви помогне повече от мен.
— Вероятно сте прав. Просто трябва да отметна задачите си.
Началникът взе друг лист и написа нещо на него. Подаде го на Куин. Беше адресът на болницата.
— Благодаря — каза Куин.
— Нещо друго? — попита Джонсън.
— Не мога да се сетя. — Куин стана и началникът също стана. — Бих искал да видя местопроизшествието, може ли? След като вече съм тук и така нататък.