Тъкър отново се засмя.
— Приятелю, май наистина си прекарал много кофти седмица.
Пайпър се облегна назад, очите му изучаваха Куин.
— Както можеш да се досетиш, моят бизнес тук е много чувствителен. Не искам след двата месеца, които трябваше да прекарам в този ад, да ме прецака някой като теб. Така че разбираш защо съм толкова любопитен за намеренията ти. Това е единствената игра, която ме интересува.
— Тогава нямаме проблеми — отговори Куин. — Докато твоят Ромео не ме набара в бара, нямах представа, че сте тук.
— А защо да ти вярвам? — попита Пайпър.
— Не ми пука дали ми вярваш, или не.
— А би трябвало — намеси се Тъкър.
— Не — отговори Куин. — Не би трябвало. Вие си мислите, че съм тук, за да прецакам номера ви, и искате да се погрижите сега за мен, или някой отвън иска парите и утре ще ме простреля в гърба. Каква е разликата? Ако искате ми вярвайте, ако искате — недейте. Просто си изберете и да продължаваме.
Никой от двамата не продума и Куин се надигна от стола.
— Благодаря за разговора, но имам да свърша още доста неща.
Тъкър скочи на крака секунда след Куин, но Пайпър си остана на мястото.
— Кой от двамата ще ми поръча такси? — попита Куин.
Най-накрая и Пайпър се изправи, на лицето му започна да се появява усмивка.
— За теб ще е най-добре да напуснеш Виетнам.
— Утре достатъчно скоро ли е? — попита Куин.
— Напълно достатъчно. — Пайпър се засмя тихичко. — И един съвет.
Куин не каза нищо.
— Намери си нов партньор. Този е много небрежен. Лио го следва почти цял ден, без момчето изобщо да го забележи. Магазини за дрехи, няколко щанда с козметика, няколко за тениски.
Лио вдигна рамене.
— Когато го зарязах, вечеряше в един ресторант на Хай Ба Трунг.
— Ако наистина си заминавате утре, мисля, че можем да го преживеем — каза Пайпър. — Но не подлагайте търпението ми на изпитание. Двадесет и пет хилки не са достатъчни за мен да се набъркам, но не мога да говоря и от името на Лио. Или пък на Арт. Той може да реши, че тези пари трябва да са обезщетение за болката, която си му причинил. Ако вдругиден си още тук, не мога да гарантирам безопасността ти.
— Надявам се, не се сърдиш? — попита Тъкър и му протегна ръка.
Куин неохотно я стисна. После попита:
— Мога ли да си получа парите?
— Какво? О, вярно. — Тъкър извади парите и картата от джоба си и му ги върна. — Ще те изпратя до таксито.
Тръгнаха към вратата.
— Куин — повика го Пайпър и Куин се обърна. — Не зная със сигурност кой е обявил наградата за главата ти, но това не означава, че не чувам слухове.
— И какво казват слуховете? — попита Куин.
Настъпи пауза, после Пайпър каза:
— Борко.
— Борко?
Пайпър кимна.
— Той не ми е приятел и по реакцията ти виждам, че не е и твой. Ако бях на твое място, щях да внимавам.
Куин остана неподвижен за миг, поемайки тази нова информация, после кимна и си тръгна.
15.
Сети се кой е Пайпър едва в таксито. Рубен Пайпър. Не можеше да е друг. Първият партньор на Дъри много преди Куин да влезе в занаята. Дъри рядко говореше за Пайпър, но от време на време разказваше по някоя история. Куин не можа да си спомни много подробности. Обаче съдружието беше свършило зле. Поне това си спомняше.
Таксито го остави пред хотел „Рекс“ в 23:30. Технически това беше след важащия за целия град полицейски час в 23:00, но улиците още бяха оживени. По пътя Куин дори забеляза барове и ресторанти, които все още си работеха.
Последното, което му се искаше, бе да се върне в стаята. Обаче идеята да отиде в някой клуб не му се стори привлекателна. За малко обмисляше възможността да отиде в „Май 99“, но накрая изборът му падна върху бара на покрива на „Рекс“.
Поръча си бира „Тайгър“. Не можеше да не се замисли за последиците от срещата с Пайпър. Беше си мислил, че с идването си във Виетнам ще си осигури убежище. Вместо това ги бяха забелязали в мига, когато бяха слезли от самолета. И като че ли тази новина се нуждаеше от допълнително вгорчаване, разкритието на Пайпър, че в разцеплението може да е замесен Борко, беше само по себе си достатъчно тревожно. Меко казано. Единственото положително нещо, което излезе от импровизираната среща с Пайпър, беше онова, което не бе казал. Изобщо не спомена Орландо. Ако знаеше, че и тя е тук, нямаше да пусне Куин толкова лесно. Беше достатъчно неприятно Куин да е в града, но двама отлични оперативни агенти едновременно? Двама агенти, които не само се познават, но и са работили дълго заедно. Това вече щеше да е прекалено. Но очевидно пътищата им не се бяха пресекли през месеците, които Пайпър беше прекарал тук.