— Какъв пистолет?
— „Валтер“.
Тя се намръщи.
— По-добре „Глок“. Лек, с единично действие, лесен за боравене.
— Никога не съм имал проблеми с валтера.
— „Глок“ е по-добър.
След известно колебание той отговори:
— Окей.
Орландо не си записваше, но Куин не се съмняваше, че няма да забрави нищо. Накрая тя попита:
— Това ли е всичко?
— Ако имаш малко време, малко информация с какво се е занимавал Борко напоследък, няма да навреди.
— Не предизвиквай късмета си — отговори тя.
— Що за име е това — Борко? — попита Нейт.
— Глупав въпрос — сряза го Куин.
Нейт за миг се обиди, но после очите му се присвиха, мозъкът му явно започна да щрака.
— Окей — промърмори той. — Опасен ли е?
— Малко по-добър въпрос. А отговорът е да — каза Куин.
— През войната е командвал група босненски сърби — добави Орландо. — Били особено вещи в етническото прочистване.
— Страхотно — възкликна Нейт нещастно.
Куин се обърна към Орландо:
— И какво ще кажеш за всичко това?
— Трябва да докарам малко външна помощ — отговори тя.
— Параноичният ти приятел?
— Не е параноичен, просто е внимателен. Във всеки случай вече ни помага за предметното стъкло.
Връзката на Орландо беше известна под името Къртицата. Куин никога не бе разговарял с него. От всичко, което знаеше, Къртицата бе някакъв университетски чудак, който си играеше на шпионин от общата спалня. Като се имаше предвид изборът му на псевдоним, Куин не би се учудил, ако това излезе вярно.
— Само недей да прекаляваш. Окей?
— Мамо?
Гласът на детето се чу иззад гърба на Куин. Той се обърна.
Синът на Орландо, Гарет, стоеше на вратата.
— Много викате — каза момчето.
— Нищо, скъпи, и без това трябваше да ставаш. Ела и се запознай с Джонатан и Нейт.
Момчето се приближи и протегна ръка.
— Здравей, Джонатан. Здравей, Нейт.
— Добро утро, Гарет — каза Куин.
— На мама ли си приятел?
— Да.
Гарет се обърна към Нейт:
— А ти?
Нейт кимна.
— Разбира се, и аз съм й приятел.
— Искате ли да гледаме филм заедно? — погледна майка си. — Можем ли да гледаме „Феноменалните“?
— С най-голямо удоволствие — каза Куин, — но трябва да тръгваме.
Гарет се нацупи разочаровано.
— Може би другия път — успокои го Орландо.
— Добре. — Момчето се усмихна.
Куин сложи нежно ръка на рамото му.
— Беше ми приятно да се запозная с теб.
— И на мен, сър.
Куин погледна Орландо.
— Не искам да идваш.
— Аз също — отвърна тя. — Ще се видим в Берлин. — Дръпна Гарет към себе си и разчорли косата му. Момчето се усмихна.
— Мамо, престани!
В хотела Куин събра малкото неща, които беше разопаковал, и ги нахвърля в сака. Новите дрехи и боклуците, които си беше купил Нейт, вече бяха разпределени между двамата, и прибрани. Слязоха във фоайето, за да уредят сметката и пътуването.
— Има няколко авиокомпании — обясни жената зад гишето. — „Тай Еъруейс“ и „Еър Франс“, разбира се. Представителството им е от другата страна на улицата, точно до хотел „Континентал“.
Макар Куин да предпочиташе „Тай Еъруейс“, „Еър Франс“ изглеждаше по-добър избор. Така щяха да изминат целия път до Европа с възможно най-малко неприятности. А ако можеха да минат и през Франция, още по-добре. Двама бели пътници, пристигащи с европейска авиокомпания, нямаше да привлекат кой знае какво внимание.
Служителката на авиокомпанията каза, че тази вечер има полет за Банкок, където могат да се прехвърлят на полета за Париж.
— Има ли свободни места? — попита Куин.
— Колко билета ви трябват? — Беше виетнамка и говореше с френски акцент.
— Два.
— Няма проблеми. Паспортите, ако обичате.
След пет минути вече имаха билети.
Куин позволи на Нейт да се нахрани за последен път в „Май 99“, но не го пусна да отиде сам. Разбира се, Ан беше там. Той дори малко завиждаше на Нейт. Понякога копнееше за подобни отвличания на вниманието. Часове, през които да забрави колко лайнян е станал животът му. В действителност няколкото жени, с които бе успял да се сближи за малко, в крайна сметка се оказаха единствено опити за самозаблуда, защото никоя не му помогна да забрави факта, че иска да е с друга. Те просто се оказаха мостове, които му помагаха да стигне от една точка до друга. Нищо повече. Дълбоката емоционална връзка, нещо, което би могло да изтрае повече от няколко месеца или година, му убягваше.