Заради новините относно предметното стъкло, Куин излезе от пощата си по-облекчен, отколкото очакваше.
Колкото и да беше изтощен от пътуването, все още имаше малко време, преди да си позволи да заспи, затова отвори браузъра и кликна търсачката. Написа Робърт Тагарт и беше възнаграден с поне десет страници попадения. Очевидно беше често срещано име. Откри да се споменава някой си Робърт Тагарт от осемнадесети век. Имаше и един служил в армията на републиката по време на Американската гражданска война. Куин бързо отхвърли линковете към Тагартовци, които бяха или мъртви, или прекалено млади, за да са човекът, погълнат от пламъците в Колорадо. Това значително скъси списъка.
Куиновият Тагарт вероятно беше на петдесетина години. Това впечатление се поддържаше от ксерокопието на шофьорската книжка, което му беше дала Ан Хендерсън. За да играе на сигурно, Куин реши да си даде толеранс от десет години, помисли малко, след това го уточни на мъже между четиридесет и осем и шестдесет и пет. Списъкът отново се сви и показа само двадесет и пет подхождащи линкове.
Седем се отнасяха за един и същ Робърт Тагарт, професор по бизнес администрация в Клемсън. Два други отведоха Куин при един Тагарт от Ийст Ландинг, който протестираше срещу строителството на местен търговски център. Дванадесет линка бяха към различни адреси на верига автосервизи в Кентъки, собственост на Робърт Тагарт. А последните четири бяха към статии, всяка от които споменаваше различен Робърт Тагарт.
Почукване на вратата го прекъсна. Беше вечерята му. Келнерът остави таблата с храната му на масата до бюрото и той бръкна в джоба си, извади пет евро и му ги даде. Келнерът се усмихна любезно и си тръгна.
Куин хапна парченце пържола и се върна при компютъра. С още малко ровене намери снимки за пет от съвпаденията: на професора, на протестиращия от Мичиган, на собственика на автосервизите и на още двама. Никоя от снимките нямаше дори малка прилика с онази, която му беше дала Ан Хендерсън. За останалите двама нямаше снимки, но след като прочете статиите, той реши, че едва ли някой от тях може да е човекът, за когото търсеше информация.
Всъщност точно това очакваше, когато започна да рови: никакви данни за неговия Тагарт. Имаше две възможности. Първата беше, че неговият Тагарт никога не бе направил нещо, което да вкара името му в интернет. Обаче Куин сметна това за малко вероятно. Обаче във втората, че Робърт Тагарт не е истинското име на мъжа, умрял в Колорадо, имаше повече смисъл.
Куин прекара следващия час в търсене на изчезнали хора, които отговаряха на описанието на мъжа от Колорадо и се вписваха във времевата рамка. Имаше няколко и той си ги отбеляза. Щеше да ги даде на Орландо, тя щеше да се справи по-добре.
След още четиридесет и пет минути сърфиране в Мрежата прекъсна връзката и включи компютъра в режим слийп. Стана и се протегна. Беше преуморен от цялото това пътуване напоследък. Вечерята му бе почти недокосната. Изкуши се просто да се напъха в леглото и да заспи, но вместо това се тръшна на дивана и извади телефона.
— Къде си? — попита Питър веднага.
— На път.
— Още не си в Берлин?
— Дюк каза, че не му трябвам преди неделя.
— Така ли? — удиви се Питър. — Всъщност в това има логика.
— Защо?
— Другата седмица щяла да се проведе един вид среща. Дюк има доказателства, че тя може да има нещо общо с… нашето положение. Опитва се да установи мястото. Щом успее, ти влизаш, поставяш бръмбарите и после проверяваш дали е прав.
— Знаеш ли кой е замесен? — попита Куин.
— Все още нищо не се чува.
Куин си помисли дали да не сподели името, което му бе казал Пайпър, но реши да не го прави. По-добре беше да е сигурен, преди да налее масло в огъня.
— Чух, че договорът за мен бил прекратен.
— И аз го чух — отвърна Питър. — Късметлия си ти.
— При теб нещата не вървят добре, така ли?
Мълчание.
— Кого докопаха?
— В голяма степен почти целия първи канал. Всеки оперативен екип понесе загуби.
— Колко убити?
— Със сигурност седем. Други трима не могат да бъдат открити. Още трима са в болница. Четвърти лекува вкъщи сътресение.
— А какво става в столицата? — попита Куин.
— От няколко дни нещата утихнаха. Но гледам да не излизам много-много.
— Колко други операции успя да задвижиш?