Входът към тунела беше през врата от твърд полиестер, закрепен на също толкова здрава рамка. Не се виждаше да има шлюз. Куин завъртя топката и отвори вратата.
— Влизам в тунела.
С фенерче в ръка прекрачи прага и затвори вратата.
Вътрешността беше покрита с черен непрозрачен материал. За да провери, загаси фенерчето. Вдигна ръка пред лицето си, но не можа да я види.
Включи фенерчето и продължи напред по тясната метална платформа. Погледна към тавана и видя нещо, което не беше забелязал досега. Нещо, оцветено в същото непрозрачно черно като материала, който покриваше тунела отвътре. И не беше само по тавана, но и по стените.
Тънки пръти. Направени от някакъв вид гъвкав, но явно здрав материал, който може да се извива с формата на структурата. Образуваха серии триъгълници, които покриваха цялата вътрешност на тръбата. Нещо като скелет.
Продължи напред. В дъното имаше врата като тази, през която току-що бе минал. Когато я наближи, се включи зелена лампичка, монтирана в рамката й на височината на очите. Беше колкото монета от половин долар. Сигурно се бе включила от сензор за движение.
— Влизам в самата сфера — каза Куин, хвана дръжката и отвори вратата. Докато прекрачваше прага, усети течение. Щом влезе, затвори и тази врата.
И ушите му заглъхнаха. Заглъхнаха? Не само това, но и полъхът, когато влезе… Не се ли движеше с него? Обърна се и отново отвори вратата. Пак усети въздушен поток, не толкова силен както първия път, но определено се движеше от тунела към сферата.
Отново затвори вратата, после плъзна лъча на фенерчето по вътрешната повърхност на сферата. Беше същата като в тунела: черен непрозрачен материал и същият метален скелет. Всичко това водеше до едно-единствено заключение. Въздушното налягане в сферата беше по-ниско от външното.
— Боже мили — възкликна той.
— Какво има?
Той каза на Орландо какво е открил.
— Добре, не се паникьосвай.
— Не се паникьосвам. — Той си пое дълбоко дъх.
Първоначалният му инстинкт излезе точен. Това място бе класическа зона за биобезопасност. Куин насочи светлината към центъра. Платформата, на която стоеше, продължаваше още десет стъпки и водеше до структура, която приличаше на голяма кутия. Точно това очакваше да намери. Независимо стерилно помещение. Без съмнение налягането вътре беше дори по-ниско от това в сферата. Това трябваше да е мястото, където се вършеше истинската работа.
Надникна през ръба на платформата и видя, че цялото това нещо стои на кула със сложна метална конструкция, която се спускаше надолу в недрата на сферата. Позволи си малко успокоение. Дори в стерилното помещение да имаше смъртоносни биологически агенти, тук той все пак беше в безопасност.
Бяха търсили някаква връзка с разцеплението, но това, което бе открил, имаше връзка със смъртта на двамата души в Колорадо. Гривната, предметното стъкло… и сега това? Не можеше да няма връзка. И макар все още да нямаше доказателства, Куин беше сигурен, че всичко това е свързано и с разцеплението.
— Направи няколко снимки от вътрешността. Искам да ги изпратя на Питър, когато се върна. Разбра ли?
Орландо не отговори. Куин почука слушалката в ухото си.
— Орландо, чуваш ли ме?
Нямаше отговор.
— Нейт, чуваш ли?
Единственото, което чуваше, беше собственото му дишане. По гърба му полазиха мравки.
— Орландо?
Мълчание.
— Орландо?
Никакъв отговор.
После чу нещо. Не в слушалката, а отнякъде извън сферата. Потракване на метал в метал.
Някой се качваше по стълбата!
20.
Куин погледна наляво, после надясно, но вече знаеше какво ще открие: единственият изход беше пътят, по който бе дошъл. „Шибан капан — помисли си. — И съм точно там, където искат да съм.“
Тракането на стъпалата продължаваше. И се приближаваше. Ако беше на друго място в сградата, Куин щеше да разполага с множество възможности за бягство. Но тук възможностите му бяха крайно ограничени.
Наложи си да се успокои. Имаше една възможност. Беше видял врата в долния край на пиедестала на сферата. Не беше сигурен дали ще може да стигне до нея от мястото, където се намираше, но да опита беше по-добре от това да стои и да чака.
Куин се стрелна по платформата към вратата на стерилното помещение. Спря и коленичи точно пред нея. Погледна през ръба на тясната платформа надолу.
Кръстосващата се структура на скелето се спускаше към дъното на сферата. Щеше да е лесно да слезе. Насочи светлината на фенерчето към самото дъно. На пода май имаше нещо като капак. Предположи, че води в кръглата основа, пиедестала, където беше другата врата.