Побиха го студени тръпки. Не можеше да се насили да повярва в това. Каквато и да беше истината обаче, нямаше да я научи, ако продължеше да виси тук. Бе изчакал достатъчно дълго. Време беше да действа.
В сферата цареше абсолютен мрак, но Куин не можеше да рискува да използва фенерчето. Заспуска се по скелето опипом, внимаваше да прехвърля тежестта си бавно от една точка на друга, за да избягва всеки излишен шум. Накрая краката му докоснаха дъното.
Вече не можеше да избегне риска и извади фенерчето. Преди да го включи, постави ръка върху стъклото. Натисна копчето и дланта му светна в жълтеникавочервено.
Той плъзна светлината по пода. Черна твърда пластмаса. Сферата бе на пиедестала, което означаваше, че е на два метра от пода на станцията.
Отдясно имаше някакъв люк. Беше вграден в пода и според пантите би трябвало да се отваря нагоре. Единственото, което липсваше, беше дръжка. За сметка на това в центъра на люка имаше два бутона. Един червен и един зелен.
Куин натисна зеления, хидравличната ключалка щракна и Куин отвори люка. И отново въздухът нахлу покрай него в сферата.
Той надникна през отвора и светна с фенерчето. Имаше място точно колкото да застане един човек. По едната стена минаваше стълба. На отсрещната имаше врата с монтирана лампичка, която светеше червено.
Куин слезе по стълбата и дръпна дръжката на вратата. Както очакваше, тя не се отвори. Той пак се качи по стълбата и затвори люка. От тази му страна имаше същите бутони, както от горната. Куин натисна червения и чу как люкът щраква. Червената лампичка до вратата светна зелено. Ако беше прав, сега вратата щеше да се отвори.
Прав беше.
Огледа се. Помещението беше кръгло. Две неща нарушаваха съвършения кръг на стените: вратата, през която току-що бе влязъл, и друга вляво, на четвърт от обиколката на пиедестала. Сигурно беше вратата, която бе видял отвън.
Тръгна към нея и се препъна в нещо на пода. Насочи фенерчето, за да видя какво е. Беше бетонен ръб, висок десетина сантиметра. Обикаляше голям четириъгълен отвор в пода. Куин светна в него и видя стълба.
Мазето. Бяха издигнали сферата над входа за мазето.
„Зарежи вратата в пиедестала“, каза си той. Май имаше по-добър път за измъкване. Долу все трябваше да има някакъв изход. Ако използваше вратата в пиедестала, щеше да излезе в главното помещение на помпената станция. Кой знае какво го очакваше там?
Точно когато се готвеше да почне спускането по стълбата, отново чу познатото метално потракване. Някой пак се качваше по външната стълба. Очевидно не бяха доволни от предишната си проверка.
Куин бързо заслиза. Долу имаше метална врата. Заключена.
Куин извади от раницата си комплект шперцове и се залови за работа. Над главата си чуваше шумове и гласове — пазачите слизаха по скелето от платформата към шлюза на кръглия пиедестал.
Куин загаси фенерчето. Не знаеше какво има от другата страна на вратата и не искаше светлината да го превърне в лесна мишена. Внимателно открехна вратата и се вмъкна в мазето.
Спря и се ослуша. Нищо. Заключи, прибра шперцовете в раницата и светна фенерчето.
Намираше се в помещение, заемащо половината от дължината на сградата отгоре. Простираше се от средата на помпената станция до предната страна на постройката. Покрай отсрещната стена бяха наредени няколко бели метални шкафа. В средата имаше четири бели пластмасови маси. Под всяка бяха сложени големи кофи за боклук, също пластмасови. Чуваше се друго бучене, не като това от въздушните помпи горе. Беше по-басово и не толкова силно.
Инстинктът на Куин му подсказа да провери кофите и шкафовете и да види какво има вътре. Това можеше да се окаже ценна информация. Но се отказа. В момента по-важното беше да остане жив и свободен.
Продължи да се оглежда. При първия оглед сякаш нямаше друг изход. При втория забеляза вратата в стената отляво. Беше боядисана в същото бежово като останалата част от помещението и имаше резе наравно с повърхността й, което я правеше почти невидима. Нямаше ключалка, така че той дръпна резето, изгаси фенерчето и отвори вратата.
Още едно тъмно помещение, но значително по-студено от предното. Той затвори вратата. В дъното се виждаше съвсем слаба светлинка.
Куин се усмихна. Прозорец.
Светна и видя дълги работни маси. От дясната му страна имаше нещо, което приличаше на голям хладилник. Той беше източникът на бученето. Куин го огледа внимателно.