— Какво? — настоя Куин.
— Просто едно име, което не бях чувал никога.
— Кажи го.
— Кампобело.
Куин присви очи, умът му направи връзката на мига.
— Трябва да има още нещо — настоя той.
— Не — отговори Дюк. — Нищо друго.
Куин леко поклати ножа.
— Кълна се — извика Дюк. — Това е всичко, което чух.
— Голям помощник си ми, знаеш ли?
— Казах ти всичко, което знам.
— Съмнявам се. — Куин поклати глава. — Къде мога да намеря Борко?
— Никога не сме се срещали два пъти на едно и също място. Той ми се обажда и се срещаме. В ресторант, бар или някъде другаде. Нямам представа къде е отседнал. Най-вероятното място е помпената станция. Или поне ходи там от време на време.
Куин вече беше мислил за тази възможност. Вторачи се в Дюк. Дебелакът сведе очи.
— Последен въпрос. Колко ти платиха, за да ни вкараш в капана?
Дюк запелтечи:
— Аз… не съм… те…
— Колко? Десет хиляди на глава? Или двадесет? Надявам се, че за мен си взел поне двадесет и пет хиляди. Толкова са предложили на Гибсън.
Дюк беше стиснал здраво уста.
— Къде е екипът ми?
— Не зная.
— Лъжеш.
— Не лъжа — умолително каза Дюк.
— Не ти вярвам. — Куин измъкна пистолета на Дюк от джоба си.
— Не ме убивай!
— А ти защо ни прати на смърт?
Опря дулото в челото му и дръпна спусъка.
24.
Следобед спря на няколко места, за да купи нещата, които му трябваха за предстоящата задача. Провери и парапета на Ку’дам, но знаците на Нейт и Орландо все така ги нямаше. Знаеше, че трябва да предполага най-лошото, но още не беше готов да го приеме. Хапна в някакво ресторантче и зачака слънцето да залезе.
Мислеше си за разговора с Дюк. ИОМП. Може би нямаше значение. Дюк може просто да си го беше измислил, за да не го застреля. Ако беше така, значи просто беше поредният пример за лошата му преценка. От друга страна, ако означаваше нещо, не можеше да си позволи да го пренебрегне. Куин порови из паметта си за някаква връзка, но не можа да намери.
Другата информация, спомената от Дюк, бе накарала ума му да прещрака. Кампобело. Градът, изписан в шофьорската книжка на Робърт Тагарт. Кампобело, Невада. И все пак смисълът на всичко това още му убягваше.
„Може би нищо от тези неща няма значение“, помисли си. Наистина ли му пукаше какво прави Борко? Имаше ли причина, заради която трябва да знае?
Единствено ако това му помогнеше да намери Орландо и Нейт. Иначе не му пукаше.
Щом се стъмни, Куин си хвана такси за Нойкьолн. Обясни на шофьора, че не може да си спомни точния адрес, но сградата била на Вилденбрух Щрасе някъде на изток от Зоненалее.
Затвори очи и се съсредоточи върху предстоящата задача. Опита се да преговори плана си стъпка по стъпка, но вместо това съзнанието му се изпълни с картини на мъртвите Орландо и Нейт: как труповете им са захвърлени в някое тъмно кьоше. Стигнаха Нойкьолн и Куин помоли шофьора да кара бавно, за да не пропуснат сградата.
Минаха южно от Шандауер Щрасе и Куин я огледа за наблюдателни постове. Веднага ги забеляза. Първият седеше на задната седалка на едно ауди, паркирано до бордюра. Другият се криеше в сянката на входа на жилищен блок.
Куин беше наясно, че има и други. Борко нямаше да рискува, докато той е на свобода. Сигурно имаше и камери, поне две. И вероятно още един пазач на улицата близо до входа на помпената станция. Да се доближи до нея, без да го забележат, беше невъзможно.
Продължи с преструвката в продължение на още две преки. Малко след канала си избра една случайна сграда и каза на шофьора да го остави пред нея.
Преди да тръгне за помпената станция, беше проверил сигналите от камерите, които бе оставил в станцията. Виждаха се единствено смущения. Без съмнение хората на Борко ги бяха демонтирали малко след като той беше избягал. Обаче местата, на които бяха тези камери, вече не бяха важни за него. Сега искаше да постави камери на двете места, на които не беше успял да постави миналата вечер. В мазето и в сферата. Това бяха централните места на Борковата операция, местата, откъдето беше най-вероятно да научи нещо полезно.
Снегът отдавна беше спрял, но беше много студено. Куин вдигна яката на якето си и се помъчи да не обръща внимание на студа.
Върна се по моста през канала и зави надясно по Вейгандуфер. От едната страна на улицата беше направената от човешка ръка река, а от другата — редица жилищни блокове на по шест и осем етажа. Куин вървеше по тротоара и ги оглеждаше. Някъде към средата на пряката откри каквото търсеше.