— Аз нямам нищо общо! Доколкото знам, Дюк просто ни помагаше. Как бих могъл да знам, че не е така? Та аз дори не мога да изляза от шибания си офис. И нямам никого другиго освен теб.
Куин се замисли. Колкото и да изглеждаше, че Питър е замесен, все пак нещо не се връзваше. Познаваше Питър отдавна. Въпреки многото си недостатъци началникът на Офиса никога не се беше обръщал срещу някой от своите хора. За това Куин беше склонен да му повярва. Но това не означаваше, че няма да вгорчи живота на Питър.
— Ако не си ти, тогава кой? Може би трябва много внимателно да огледаш служителите си. Как е моралът?
— Върви по дяволите — отговори Питър. — Тук всички са чисти.
— Откъде си толкова сигурен?
— Просто съм сигурен, и толкова.
— Щом казваш.
— Как е положението? — попита Питър.
Куин си пое дъх.
— Нейт е изчезнал.
— Мислиш ли, че е мъртъв?
Куин се поколеба, после обясни:
— Не. Мисля, че са го хванали.
— Използват го като застраховка?
— Така предполагам.
— Хванаха ли още някого?
— Не.
— С кой друг работиш?
— Няма нужда да знаеш.
— Просто се опитвам да помогна.
— Сериозно? — саркастично каза Куин. — Това е чудесно, защото имам нужда от малко информация.
— Каква?
— Всичко, което има някаква връзка със случилото се. Тагарт, Джилс. — Куин замълча за миг. — Участието на Офиса. Трябва да ми кажеш всичко.
— Това какво общо има?
— Разцеплението и задачата в Колорадо са свързани — обясни Куин. — Разбери го най-после.
— Нямам представа какво става.
— Питър, не се ебавай с мен. Напоследък се наслушах на „не знам“. Кажи ми какво става.
— Няма нищо за казване — отвърна Питър.
Куин стисна зъби.
— Не правиш кой знае какво, за да спечелиш доверието ми.
— Сигурен ли си, че зад разцеплението стои Борко?
— Доста — потвърди Куин. — Операцията му тук ме кара да вярвам, че е свързан и с Тагарт. Питър, губим време.
— Не мога да ти кажа.
Куин си пое дълбоко дъх.
— Тогава нека те замеря с още едно име. Дал.
— Дал? — Питър очевидно се изненада. — Откъде чу това? Гибсън ли ти каза?
— Защо Гибсън изобщо ще ми казва нещо?
Сега беше ред на Питър да замълчи. Когато заговори, в гласа му кипеше едва прикрит яд.
— При всяко произшествие по време на разцеплението… имаше съобщение. До вчера не осъзнавахме, че има някакъв шаблон. Всички съобщения бяха еднакви. Бяла визитка, пъхната в гърлото на жертвата. Достатъчно навътре, за да не може да бъде открита без аутопсия.
— Направили сте аутопсии? — възкликна Куин. Това не беше част от рутинната процедура. Причината за смъртта обикновено бе достатъчно очевидна.
— Не сме — отговори Питър. — Но местните власти стигнаха до една от нашите жертви преди нас. Техният съдебен лекар откри визитката. След като научихме, проверихме и останалите.
— И какво е съобщението?
— Една-единствена дума. Дал. Кучият син искаше да знаем кой го е направил.
— Гибсън не носеше визитка — подхвърли Куин.
— Може да се е отървал от нея, преди да го хванеш.
— Невъзможно. — Куин се притесни, че покушението срещу него се отличава от другите по тази подробност. После си спомни думите на Дюк, че е бил специална поръчка. — Срещал ли си го някога?
— Не знам… — Питър май беше наистина объркан. — Той е от доста време в занаята, но доколкото знам, никога не сме работили с него. — За миг замълча. — Но сега го искам. Намери го и ще ти дам тройна премия.
— Значи трябва да ми помогнеш.
Питър въздъхна.
— Добре. Но първо трябва да проверя нещо.
— Стига глупости!
— Ще ти се обадя.
И преди Куин Да успее да каже нещо, затвори.
Когато Орландо дойде, Куин каза:
— Искам да се свържеш с твоя приятел. Провери дали е открил нещо.
Косата й беше влажна. Беше облякла една от белите хавлии, които предлагаше „Мандола“.
— Къртицата? Нямам му телефона. Той си го сменя всеки ден.
— Тогава как се свързваш с него?
— Пращам му имейл, а той ми отговаря с номера.
— Окей, ще намерим компютър.
Тя въздъхна уморено.
— Добре.
— Почакай малко. — Куин я погледна в очите. — Колко си спала нощес?