— Достатъчно.
— Колко?
— Може би час.
— Свита в някой вход?
— Нещо такова.
— Оставаш тук. Аз ще се свържа с него.
— Може и да не иска да говори с теб.
— Ще съм много убедителен. Дай ми имейла му.
Тя му го даде.
— Ще ти трябва и шифърът. Без него нищо няма да разбереш, дори да ти отговори.
На Ку’дам Куин намери интернет кафе, плати за час компютърно време и седна в задната част, където щеше да е по-трудно някой да наднича през рамото му.
Включи компютъра и влезе в един от многобройните сайтове, където се предлагаха безплатни имейл адреси. Отне му по-малко от три минути да регистрира нова самоличност. Съставянето на късото съобщение до Къртицата отне повече време.
Правиш една оценка за мен. Гривна, която получих в Колорадо. Каза да се свържа направо с теб за потвърждение. Можем ли да поговорим?
Натисна „изпращане“. Сега беше само въпрос на чакане. Остави прозореца с пощенската кутия отворен и отвори друг, за да влезе в интернет страницата на една печатница в Челси, Масачузетс. Използва една „задна врата“, която тайно беше вкарал в техния сървър, после сам се отпрати към фирма доставчик на хартия в Балтимор, Мериленд и оттам в компютрите на Правителствената административна служба (ПАС) във Вашингтон, окръг Колумбия. Сега вече беше лесно да се прехвърли в системата на ФБР по канали, които Орландо бе изградила много отдавна.
Влезе и прекара тридесет минути в преглеждането на списъка с изчезнали лица, които можеха да са Тагарт. Дори можа да отметне половината от тях по своя списък.
Преди да продължи, Куин отвори друг прозорец и го използва, за да влезе в „Мап Куест“ за САЩ. След това написа: „Кампобело, Невада“ в съответното поле и после натисна „търси“. Беше възнаграден с карта на Кампобело, Южна Каролина. Опита отново, но резултатът остана същият.
Прехвърли се от „Мап Куест“ на „Гугъл“. За следващата му задача една обикновена търсачка щеше да е достатъчна. Той написа „Кампобело, Невада“ в прозорчето, а после натисна „търси“.
След няколко секунди му беше представен списък с над десет хиляди попадения, но нито едно от тях не беше за Кампобело, Невада. В тях бяха подчертани или Кампобело, или Невада, но не и двете заедно. Той запрелиства първите няколко страници. В Италия на остров Пантелерия имаше град на име Кампобело ди Мазара. Освен това в Италия се произвеждаше и зехтин с наименованието „Кампобело Ризерва“, както и балсамов оцет. Вероятно идваха от същия район.
В Канада имаше остров Кампобело, Франклин Делано Рузвелт имал лятна къща на него. В Сейнт Луис имаше пицария „Кампобело“ и хижа „Кампобело“ в ранчото „Бар Н“ в Западен Йелоустоун. Но нямаше Кампобело, Невада.
Куин се облегна на стола и се протегна. Завъртя глава наляво-надясно и чу силно изпукване.
След като Кампобело не водеше доникъде, реши да провери дали вече не е получил мейл. Издърпа прозореца с курсора на мишката напред и натисна бутона. Имаше едно съобщение. Натисна на линка, за да го отвори.
501587331862хс2
„Чудесно“, помисли си Куин.
Отиде в една близка градинка. Грееше слънце и времето се беше постоплило. Но все още беше студено и имаше съвсем малко хора.
Куин извади телефона, използва шифъра, който му беше дала Орландо, за да извлече телефонния номер от съобщението на Къртицата, после набра номера. Телефонът звънна само веднъж, преди някой да вдигне. Нямаше поздрав, а само мълчание, нарушавано от нечие тихо дишане.
— Куин се обажда.
— Как да… съм сигурен? — Гласът беше безизразен, електронен и правеше паузи съвсем не на място. Сигурно минаваше през някакъв електронен филтър, за да маскира самоличността на говорещия.
— Не можеш — отговори му честно Куин. — Как аз да съм сигурен, че ти си онзи, за когото те мисля?
— Няма как.
Куин продължи:
— Разбра ли какво има на предметното стъкло?
Настъпи дълго мълчание.
— Както… казах преди малко… как да съм сигурен… че ти си… наистина Куин?
— По дяволите, няма как. Ще трябва да ми се довериш.
— Доверието… не ми е… присъщо.
— Доверяваш се на Орландо, а тя ми имаше достатъчно доверие, за да ми каже как да се свържа с теб.
— Може да си го… изтръгнал от нея… чрез други средства.
— О, за бога! — възкликна Куин. — Или ми вярваш, или не.
— Къде е тя?