— Криминални разследвания. Който е вдигнал тази тревога, го е направил нарочно. Трябва да го намерим и да разберем защо. И то бързо.
— Да, хер, веднага — отговори първият пожарникар. — Аз ще дойда с вас.
— И аз — обади се мъжът до него.
Останалите двама продължиха да проверяват стаите, а Куин поведе доброволците към западното стълбище.
Куин и Орландо захвърлиха екипировката на пожарникарите зад театър „Имакс“ на Потсдамер Плац. Без съмнение щяха да я намерят и да им я върнат, след като свършат с обясненията как са били нокаутирани и съблечени.
Пожарникарската екипировка предостави на Куин и Орландо съвършено прикритие. Макар тази на Орландо да й беше с няколко номера по-голяма, никой не обърна внимание на още една двойка пожарникари, които излязоха от „Мандола“ с някакъв багаж.
Минаха почти цяла миля, преди Куин да реши, че е безопасно да спре такси.
— Къде да ви откарам? — попита шофьорът, след като се настаниха отзад.
— В Нойкьолн — отговори Куин.
Намериха един празен магазин на Карл Маркс Щрасе, на по-малко от миля от помпената станция. Куин лесно отвори задната врата с шперцовете си.
— Тук отдавна не е влизал никой — отбеляза Орландо.
Беше права. Върху всичко имаше фин слой прах.
Куин мина по късия коридор в предната част на магазина, където беше скромната витрина. Имаше само няколко лавици и пълни с боклуци кашони. Прозорците бяха боядисани с бяла боя, за да не може да се гледа вътре.
Изведнъж някъде зад него се появи слаба светлина.
— Ти ли светна? — подвикна Куин.
— Да. Ела — отговори Орландо от задната част на магазина.
Беше влязла в едно помещение встрани от коридора. От фасунга на тавана висеше една-едничка слаба крушка. Орландо натисна ключа и светлината угасна. Още едно докосване и светна отново.
— Това е единствената, която свети — обясни тя.
Вероятно помещението беше служило или за склад, или за офис. Беше някъде пет на три метра.
— Можем да се настаним тук — каза тя. — Да си купим спални чували и може би надуваеми дюшеци. Ще е като у дома.
Думите й накараха Куин да се сепне.
— В другия край на коридора има баня. Водата не е спряна, но има само студена.
— Орландо… — почна Куин.
Тя го погледна.
— Какво?
Той наведе очи към пода, печелеше още малко време, за да подреди мислите си.
— Борко ми каза нещо. Вероятно е само блъф.
Тя се втренчи в него с немигващи очи.
— Какво каза?
— Каза, че ако имам нужда от още една причина да отстъпя, трябвало да ти кажа… — Куин направи пауза.
— Какво? Какво да ми кажеш?
— Да звъннеш вкъщи.
Известно време очите й го гледаха, без да го виждат, лицето й остана безизразно. Направи крачка напред, толкова внезапно, че Куин се стресна.
— Дай ми телефона си.
— Сигурно лъже.
Тя посегна към якето му.
— Дай ми го!
— Спокойно — каза той. — Разбира се, че ще ти го дам.
Свали раницата, клекна и извади телефона. Тя го грабна от ръката му.
За частица от секундата го отвори и набра номера. Чака с притиснат към ухото телефон близо минута, след това прекъсна обаждането и набра друг номер. Този път някой вдигна.
Тя заговори бързо на виетнамски и макар Куин да не разбираше какво казва, от нарастващото й безпокойство личеше, че не е нещо хубаво. Когато свърши разговора, ръката й с телефона се отпусна и тя затвори очи.
— Какво е станало?
Тя отвори уста, но вместо да заговори, си пое конвулсивно въздух. Отвори очи. Бяха пълни със сълзи, но бузите й останаха сухи.
— Какво има? — отново попита той.
Тя се опита да заговори, но от устата й отново не излезе нищо. Разтрепери се цялата и сълзите най-сетне започнаха да се стичат по бузите й.
— Гарет — успя да прошепне накрая. — Изчезнал е.
Отне известно време, но накрая Куин научи цялата история. Беше разговаряла с господин Во, помощника й в агенцията. Той няколко пъти се опитвал да се свърже с нея, но тъй като телефонът беше едно от нещата, които бе зарязала по време на бягството си от хотела, не могъл да я намери. Бавачката Трин била в болницата. Господин Во казал, че била жестоко пребита. Сътресение, счупен крак, порязвания и натъртвания. Никой не знаел точно какво се е случило. Трин ту била в съзнание, ту не, тъпчели я с транквиланти. Успяла да каже, че били двама. Един бял и един азиатец. Станало в парка, където Гарет си играел. Свестила се в болницата, а Гарет бил изчезнал.