Той остави снимките на пода. Чувстваше се малко като воайор.
Извади монитора за отдалечено наблюдение от раницата и го сложи в скута си. Уредът беше колкото книга с твърди корици и малко повече от сантиметър дебел. В горната част на плоската предна повърхност имаше цветен екран, който показваше много детайлни изображения. Под него имаше панел с ключове — приличаха на клавиши на сметачните машинки. Панелът даваше възможност на гледащия да превключва бързо от една камера към друга. Освен това имаше твърд диск, който позволяваше да се направи няколкочасов запис на картината от всички камери. Имаше и два входящи порта, за да се свързват към него външни устройства, вграден говорител и място за включване на слушалки.
След като сегашното му местоположение беше доста по-близо от едномилния обхват на камерите, Куин очакваше да няма проблеми с получаването на образ. Включи монитора, после извади от раницата слушалки „Зенхайзер“, които вървяха в комплект с него. Вкара ги в аудиослота и ги сложи на ушите си.
Навън беше тъмно. Слънцето щеше да изгрее чак след няколко часа. Куин прегледа изображенията, които идваха от шестте камери. Всичко изглеждаше тихо. Точно както очакваше в този ранен час. Той изключи монитора и го остави на пода.
Клепачите му натежаха и докато заспиваше, в главата му се зароди една мисъл, която щеше да обсеби сънищата му през следващите няколко часа: „Какво ще стане, ако не мога да изпълня обещанието си?“.
Събуди се в десет сутринта и пак започна да проучва монитора. Орландо все още спеше, беше се свлякла на една страна.
Сега в помпената станция кипеше дейност. Двама мъже минаваха през сферата към обезопасеното помещение. Облечени бяха в защитни костюми и носеха кутии от твърда пластмаса с размерите на куфарче на колела. Бяха като кутиите, които Куин бе видял в мазето при хладилника.
Мъжете влязоха в централното помещение и поставиха кутиите на плота от неръждаема стомана. По-високият отвори хладилника, който беше най-близо до входа, а другият почна да отваря кутията си. Първият се върна при плота и отвори своята. Започнаха да вадят малки картонени кутии и да ги слагат на масата. Бяха общо осем.
На смени започнаха да носят кутиите до хладилника една по една. Всичко се вършеше много бавно и много методично.
При предпоследното отиване до хладилника единият мъж се препъна. Не залитна много и нямаше опасност да изпусне кутията, но въпреки това другият се втурна и я грабна от ръцете му. Бързо я занесе на масата и я отвори, наведе се, за да вижда по-добре, и започна да проверява дали вътре всичко е наред.
След миг, изглежда, се успокои. Очевидно всичко беше както трябва. Докато отново затваряше кутията, Куин успя да зърне нещо вътре. Топки или топчета, или нещо подобно. Бяха бели.
Мъжете сложиха всички малки кутии в хладилника, след това затвориха големите, с които бяха дошли, и ги пъхнаха под плота. Изглежда, си бяха свършили работата, защото си тръгнаха.
Куин почака още час, за да види дали няма да се случи нещо друго. Но помещението остана празно.
— Кафе? — попита Куин, когато Орландо най-сетне се размърда и седна.
На няколко преки имаше пазар и Куин беше рискувал да остави Орландо сама и отиде да купи малко запаси. Купи и две големи чаши кафе.
— Да — отговори тя без особено въодушевление.
Той й подаде едната чаша и след като отпи, попита:
— Как си?
— Как мислиш, че съм? — Тя забеляза оставения на пода монитор. — Видя ли нещо?
— Аха. — И й разказа за двамата мъже и действията им в стерилното помещение.
Тя помълча няколко секунди.
— Какво общо може да има това с Гарет? Те нямат нужда от него като застраховка срещу нас. Нали държат Нейт?
Куин знаеше, че е права. Нейт беше цялата застраховка, от която имаха нужда. Отвличането на Гарет беше прекалено. Нещо повече от прекалено — просто в него нямаше смисъл. Прекалено много усилия бяха вложени за провеждането на тази операция.
— Откъде са разбрали? — попита тя.
„Защото аз дойдох във Виетнам“, помисли Куин. Просто не можеше да го каже на глас.
Но Орландо не беше идиотка и вече се беше сетила за връзката.
— Пайпър му е казал. Нали? Отнякъде е знаел, че съм там, и е подшушнал на Дал.