28.
Куин намери достъп до интернет в едно малко кафене само на няколко преки от Ка Де Ве. Обещаната от Къртицата снимка на Хенри Янсън го очакваше. Куин веднага разпозна лицето. Тагарт и Янсън наистина бяха един и същ човек. Прекара следващите петнадесет минути в опити да влезе в сайта за обмяна на файлове. Опита различни разновидности на Тагарт, Янсън и вируси. Набра датата, посочена като рождена в шофьорската книжка, и Янси Лейн 215 — адреса на къщата, където Тагарт бе отседнал в Колорадо, преди да изгори заедно с нея. Опита дори с Кампобело, като за миг сметна, че това ще се окаже паролата. Но нищо не проработи.
Когато излезе, звънна на Питър.
— Или ще помогнеш веднага, или сме свършени — заяви Куин.
— Това заплаха ли е?
— Позна.
Известно време Питър не каза нищо. После попита:
— Спомняш ли си преди четири години? Монтевидео?
— Рамос — каза Питър.
Рамос беше местен политик, който се беше сблъскал с наркокартел. Очевидно някой имаше интерес да му се помогне, така че наеха Офиса, за да убие боса на картела. Когато нещата не станаха, както бе планирано, Куин направи така, че двата трупа да изчезнат.
— Какво общо има пък това?
— Твоето лице за контакти по време на операцията.
Куин си помисли малко.
— Бъроуз. Някаква служба или агенция. Не беше ли от Агенцията за национална сигурност?
— Нещо такова.
— Е?
— Той може да ти даде някои отговори — обясни Питър.
— Къде мога да го намеря?
— Работи в главната квартира на НАТО.
Това накара Куин да се замисли.
— Брюксел?
— Да — потвърди Питър.
— Може би просто се опитваш отново да ме вкараш в капан — усъмни се Куин. — Като не можа да ме гръмнеш в Берлин, сега ще опиташ втори изстрел.
— Ти си решаваш.
— Ще стоиш ли тук, докато се върна? — попита Куин.
Беше се върнал в изоставения магазин в Нойкьолн, като по пътя купи спални чували, надуваеми дюшеци и два леки сгъваеми стола. Орландо беше в помещението, където бяха прекарали нощта. Седеше на пода и се беше вторачила напрегнато в преносимия монитор. Той й разказа какво е научил от Къртицата. След това на един лист записа адреса на сайта за обмен на файлове и потребителското име, в случай че има възможност или по-точно желание да се опита да влезе. Най-накрая преразказа разговора си с Питър.
— Ще стоиш ли тук?
— Шегуваш се — отговори тя. — Ако науча нещо, което ще ми помогне да измъкна Гарет, няма да остана.
Очите й станаха стоманени.
— Говорим за моя син — обясни тя. — Не разбираш ли? В мига, когато се появи дори намек къде е, изчезвам.
Куин клекна и сложи ръка на коляното й.
— Разбирам. Просто искам да кажа, че шансовете му ще са по-големи, ако се заемем двамата.
Тя стана и тръгна да излиза от стаята.
— Орландо — повика я той.
Тя спря, но не се обърна.
— Просто ме изчакай тук.
Дишането й стана дълбоко и ядно, но тя не каза не.
Куин нае кола и на излизане от Берлин подкара на югозапад. Всичко беше бяло, но пътищата бяха чисти и движението бързо.
Докато караше, изработи плана си за Брюксел. Нямаше как да се обърне направо към Бъроуз. Макар да бяха работили в един екип в Южна Америка, Бъроуз ясно бе изразил презрението си към работещите на свободна практика. Той беше високомерен задник и май си мислеше, че работата му за правителството го прави по някакъв начин по-добър от „почти ненужните боклуци“, с които беше принуден да си има вземане-даване.
Освен това оставаше проблемът с Питър. Ако се беше преметнал на другата страна, Куин можеше да влезе в друг капан. Така че беше изключено просто да звънне на Бъроуз и да си уговори среща.
Но това нямаше значение. Имаше начин тази пречка да се заобиколи.
След полунощ Куин остави колата в един подземен паркинг в центъра на Франкфурт и нае такси, което го закара в хотел близо до летището. Преди да се качи в стаята си, използва работещия денонощно бизнес център, за да провери електронната си поща.
Влезе в основния си адрес. В пощенската кутия имаше само едно съобщение. Към него имаше закачени два файла. И двата бяха джипеци. Той кликна с мишката, за да отвори първия.
Очите му се присвиха и той стисна зъби.
Беше снимка на Нейт. На метален стол, вързан. Лицето му беше подуто, а очите полузатворени. В скута му бе сложен „Интърнешънъл Хералд“ от тази сутрин. Стара техника, но все още резултатна. Това беше доказателство за живот, което потвърждаваше, че тази сутрин Найт още е бил жив.