— Заповядай — каза на Куин, след като записа адреса на ресторанта, и му подаде листчето. — И приятен разговор.
— Кен, мисля, че нещо не си разбрал — усмихна се Куин. — Идваш с мен.
— В никакъв случай!
Куин пак се усмихна.
— Напротив, идваш.
29.
След половин час таксито остави Куин на една пресечка от „Дюкоа“. Всичко изглеждаше спокойно.
В ресторанта го отведоха на маса близо до входа. Поръча си минерална вода и предястие от пълнени гъби. Нямаше нужда да се оглежда за Бъроуз, защото го видя още в мига, когато влезе — седеше в дъното на ресторанта. Куин забеляза, че вкусът на Бъроуз по отношение на компаньонките му не се е променил. Обичаше да са високи, руси и изкуствени. Освен това ги предпочиташе млади. Днешната му придружителка не можеше да е на повече от двадесет и четири, тоест с почти четвърт век по-млада от Бъроуз. Той също не се бе променил. Неестественият му тен все още се увенчаваше от боядисана в черно коса. Както обикновено носеше скъп европейски костюм по поръчка.
С гаджето му, изглежда, вече привършваха основното ястие. Куин видя как сервитьорът се приближи към масата им и отнесе няколко чинии. Миг по-късно келнерът по вината донесе неотворена бутилка, показа я на Бъроуз и той кимна. Докато келнерът отваряше бутилката, Бъроуз продължи да разговаря с жената.
Куин чу входната врата да се отваря и погледна небрежно натам. Беше Мъри. Спря неспокойно на входа в очакване на салонния управител. Дори започна да хвърля погледи към Куин, но се усети и спря, очевидно загрял, че това не е добра идея. Миг по-късно управителят го забеляза и забърза към него. Мъри му каза нещо, после и двамата погледнаха към Бъроуз.
Салонният управител се обърна към Мъри и го попита нещо. Той му отговори, после пъхна в ръката му няколко евро. Това, изглежда, задоволи управителя, защото той се усмихна, пъхна банкнотите в джоба си, направи на Мъри жест да изчака и закрачи през ресторанта към Бъроуз.
Стигна до масата на Бъроуз, наведе се и прошепна нещо в ухото му и посочи към вратата. Бъроуз погледна натам и Мъри му помаха лекичко. На лицето на Бъроуз се изписа недоволство. Той се обърна към блондинката, каза й няколко думи, после стана и последва салонния управител през ресторанта.
Щом двамата минаха покрай него, Куин остави на масата достатъчно пари, за да покрие сметката, после също стана и ги последва на прилично разстояние.
— Какво искаш? — попита Бъроуз още щом наближи Мъри.
Куин мина покрай тях и се наведе над витрината с десертите, за да разгледа тортите. Беше достатъчно близо, за да може да ги чува.
— Аз съм Кенет Мъри. „Стратегическо планиране“.
— Зная кой си — отговори Бъроуз. — Защо ми прекъсваш вечерята?
Мъри замълча, очевидно се чувстваше неловко, че Бъроуз знае кой е.
— Възникна нещо спешно, което се нуждае от вниманието ти — успя да избърбори накрая.
— Какво е толкова спешно?
— Не зная. Бях все още в службата и затова си предложих услугите да ти съобщя.
— Защо просто не ми звъннаха?
— Казаха, че било твърде деликатно. Трябвало да е на четири очи.
Бъроуз обмисли казаното.
— Добре, на четири очи сме. Казвай каквото има да казваш.
— Аз не съм вестоносец. Просто си предложих услугите да шофирам — отговори Мъри, придържаше се към сценария, който беше подготвил Куин. — Информацията носи капитанът в колата. Реших, че ще е по-добре той да не влиза в ресторанта. Нали разбираш, все пак е в униформа.
Бъроуз се смръщи.
— Наблизо ли си паркирал?
— Отсреща.
— Почакай. — Той се обърна и тръгна към масата си.
Щом Бъроуз се отдалечи, Куин погледна Мъри и му кимна възможно най-настоятелно. Мъри изглеждаше така, сякаш ей сега ще рухне.
Куин хвърли поглед през рамо и видя, че Бъроуз говори нещо на блондинката: без съмнение й обещаваше, че ще се върне след няколко минути.
Куин излезе от ресторанта.
След две минути чу стъпките им по паважа. Седеше на пътническата седалка в колата на Мъри с изправен гръб, като истински военен куриер. Беше накарал Мъри да паркира колкото може по-далеч от уличните лампи. Той можеше да вижда как се приближават, но те различаваха само неясната му фигура в колата.
Изчака ги да се приближат, отвори вратата и слезе.
— Окей, капитане — започна Бъроуз, — разбирам, че имате нещо за… — Млъкна и се втренчи в Куин. — Кой си ти, по дяволите? — Обърна се и погледна Мъри. — Какво става?