— Куин — обади се Мъри от предната седалка.
— Какво?
— Нали ми каза да гледам за всичко необичайно.
— Какво има?
— Мисля, че ни следят.
Куин рязко се изви на седалката, за да погледне през задното стъкло. Зад тях имаше няколко коли.
— Коя? — попита той.
— Точно зад нас.
Един черен форд се движеше на две коли разстояние зад тях.
— Сигурен ли си? — попита Куин.
— Направих няколко завоя. Следва ни.
— Направи го пак — нареди Куин. — Бърз завой на следващата пресечка. Без мигач.
Мъри изпълни нареждането му. Фордът продължи да ги следва.
— Пак — заповяда Куин. — Вляво на следващото кръстовище.
Колата пак се лепна за тях. Куин се обърна към Бъроуз, който се подсмихваше доволно.
— Казах ти, че ще дойдат за мен.
— Откъде се взеха? — изскимтя Мъри.
— Блондинката — обясни Куин. — Тя работи за теб, нали?
Бъроуз се усмихна, но не каза нищо.
— Момичето? — попита Мъри.
— Вероятно ни е видяла да потегляме с приятеля й и ги е повикала.
— Съжалявам — обади се Бъроуз. — Изглежда, приключихме.
— Отърви се от тях — нареди Куин на Мъри.
— Шегуваш ли се? — изстена той. — Вече ме вкара в достатъчно неприятности.
— Точно така, Кен — подхвърли Бъроуз. — Не си влошавай положението.
Куин се обърна към него.
— Млъквай.
— Майната ти — озъби се той. — Кен, спри и ще кажа, че си извършил това против волята си.
Куин наведе цевта на оръжието и дръпна спусъка.
Бъроуз ревна от болка — куршумът прониза дясното му стъпало. Това беше посланието, от което имаше нужда Мъри, за да натисне газта до дупка.
30.
Куин знаеше, че му остава много малко време. Обърна се към Бъроуз. Той се беше присвил от болка — стискаше ранения си крак.
Куин го блъсна на седалката и се вторачи яростно в него.
— Самодоволен задник такъв! Ако искаш вярвай, но допреди минута не бях твой враг. — Заби цевта на пистолета в дясното му рамо. — И това няма да те убие. Но адски ще те заболи.
Бъроуз вдигна окървавените си ръце в отбранителен жест.
— Вече не е размяна — заяви Куин. — Сега ще има едностранен поток на информация. От теб към мен. Разбра ли?
Бъроуз кимна.
— Защо беше повикан Офисът?
С разкривено от болка лице, Бъроуз отговори:
— Тагарт не беше напълно достоверен източник. И преди беше разигравал лъжливото овчарче. Ако нещо се объркаше, не искахме да се върне като бумеранг при нас. Затова те се грижеха за охраната.
— Джилс е работила за Офиса?
— Да.
Още нещо, което Питър криеше от него.
— Какво е правил Тагарт? — попита Куин.
Очите на Бъроуз се стрелнаха към задното стъкло.
— Приятелите ти още са зад нас, ако това те интересува. Просто продължавай да говориш.
— Той работеше под прикритие. Сам.
— На свободна практика?
— По-скоро вълк единак.
— С какво се занимаваше?
— Изследвания.
— Какви изследвания?
— В областта на биологията. Така каза. Беше вирусолог.
— Значи е работил с хората, които… са работили по изпълнението на поръчката?
— Така каза.
— И Борко е движил работата?
— Не — отговори Бъроуз. — Янсън твърдеше, че Борко предоставя само мускулите.
— Тогава кой?
— Някакъв Дал.
— Трябва да ти е казала повече — настоя Куин. — Какво е това? Шарка? Ебола?
— Не, не — възрази Бъроуз. — Нищо подобно. Каза, че било изпреварило времето си. Много. Въпреки това не бяхме склонни да му вярваме. После каза, че разполага с веществено доказателство. Затова му определихме среща. Но каквото и доказателство да е мислил, че има, е изгоряло заедно с него.
„Или пък не“, помисли Куин. В съзнанието му изникна гривната.
— Но това няма значение — продължи Бъроуз.
— Защо?
— Той беше единичен източник. Нямаше други подкрепящи доказателства — обясни агентът. — Вече ти казах, че Янсън беше ненадежден. Единственото, което искаше, бяха пари в брой.
Куин се изсмя кратко и огорчено.
— Значи не му повярвахте?
— И преди беше правил от мухата слон. Нямаше причина да не го прави отново. Между другото ни каза, че е замесен Борко. Нашите източници потвърдиха, че Борко е извън играта вече повече от месец.