— Точно така — замислено каза Куин. — От това как Дъри разправяше тази история, смятам, че си търсеше извинение да прекрати партньорството им. И значи сега, когато Пайпър е отново в играта, е в положение да потърси отмъщение. Обаче Дъри вече го няма, така че се насочва към единствените останали мишени. Приятелката и чиракът. Ти и аз.
— И Гарет.
— Не. Гарет е бонусът. Може дори да не е знаел за Гарет, докато не го доведох при теб. — Куин се намръщи. — По дяволите. Представи нещата така, сякаш е в Хо Ши Мин отдавна. Но вероятно ме е проследил до Виетнам и е пристигнал там малко след моето идване. — Погледна Орландо. — Довел съм го право при теб.
Тя се обърна към него. Дори да го обвиняваше, не го каза. Но и не каза, че му прощава. Лицето й беше напрегнато и сериозно.
— Какво мислиш, че трябва да направим?
Той помисли малко, после каза:
— Ако Борко напусне помпената станция тази вечер, ще го проследя. Ще видя дали не можем да поговорим насаме.
Орландо кимна.
— Добре. Ако беше казал нещо друго, щях да ида сама.
Той понечи да я попита защо просто не го бе предложила, но вместо това отговори:
— Радвам се, че сме в един екип.
Усмивката й не беше успокоителна.
31.
Спорът кой да извърши проследяването и кой наблюдението беше кратък. Куин беше по-добър шофьор и по-подходящ физически, за да се изправи срещу Борко, ако се стигнеше дотам. Орландо неохотно се съгласи да поеме наблюдателния пост. Но той щеше да я чака, само при условие че може да се върне достатъчно бързо в колата.
— Тридесет секунди — каза Куин.
— Четиридесет и пет — предложи Орландо.
Той въздъхна.
— Това е положението. Ако не си дошла дотогава, ще съм тръгнал.
Началното училище, което се намираше точно от другата страна на Шандауер Щрасе и помпената станция, щеше да е най-подходящото място за наблюдателния пост на Орландо. Обаче да се стигне дотам не беше лесно, така че и покривът на жилищния блок зад него трябваше да свърши работа.
За пореден път ранното смрачаване по северните ширини се оказа полезно. Никой не обърна внимание на още двама мръзнещи пешеходци, които крачат по слабо осветените улици. На Куин му трябваха по-малко от петнадесет секунди, за да отключи входната врата на блока. Не срещнаха никого, но когато стигнаха на четвъртия етаж, чуха някакви хора да си говорят в коридора на третия.
На края на стълбището имаше площадка, а в дъното врата. Куин се надяваше, че води към покрива. Вратата изглеждаше рядко използвана. Орландо огледа касата, после прошепна:
— Не виждам аларма. Да опитам ли?
Куин кимна.
Тя протегна ръка и завъртя топката, но вратата не се отвори.
Куин й махна да се дръпне и извади шперцовете. Сред тях имаше и проста отвертка. Бравата беше монтирана от вътрешната страна на вратата, така че той лесно разви винтовете и разглоби механизма. Поигра си с бравата и я блокира така, че повече нямаше да работи. После пак сглоби всичко.
Вратата придоби същия вид, който имаше, когато дойдоха, само че сега не можеше да се заключва. Вероятно щяха да минат месеци, докато някой забележи това.
Излязоха в студения мрак на покрива.
Тръгнаха приведени към задната част на сградата и клекнаха, когато стигнаха парапета.
Най-близо до тях беше училището. Беше едноетажно и само отчасти закриваше изгледа към Шандауер Щрасе, но не и към помпената станция. Позицията им не беше най-добрата, но бе приемлива.
— Дай ми бинокъла — каза Куин.
Орландо му подаде бинокъла, който той разнасяше в раницата от нощта, когато беше отвлечен Нейт. „Ригел 2100“, който го чакаше вкъщи, превръщаше нощта в ден. Този, който беше в ръцете му сега, превръщаше нощта в сумрак. Но трябваше да се задоволят с наличното.
Куин огледа помпената станция. Фасадата беше тъмна. Единствената светлина идваше от външната лампа зад ъгъла, която осветяваше входа. Отпред бяха паркирани няколко коли. Куин преброи два мерцедеса, един форд и едно пежо. Откъм входа беше спрян черен бус. Куин продължи огледа, докато не откри онова, което вече знаеше, че ще види: пазачи.
Бяха петима-шестима, пръснати из целия парцел. Без съмнение на улицата имаше други. В сравнение с охраната отпреди няколко дни това си беше направо утрояване.