Разбира се, изборът на заболяване също говореше много. Полиомиелит. Милиони щяха да умрат. А мнозина от онези, които нямаше да умрат в началото, щяха да останат сакати и животът им щеше да свърши в безкрайни мъки. Жестоко, противно, брутално, неморално. Никоя дума, за която можеше да се сети, не му се струваше достатъчно силна.
Разкритието на Къртицата изясни поне едно нещо. Кампобело. Куин трябваше да се сети по-рано. Тагарт или Янсън се беше опитал да достави съобщението дори и след смъртта си. Имаше го на шофьорската му книжка. Не Кампобело, Невада. Остров Кампобело. Онзи край Мейн, където Франклин Делано Рузвелт имал вила. Същата вила, в която научил своята диагноза: полиомиелит.
На Крал Маркс Щрасе близо до северния край на Нойкьолн имаше малък търговски център. Куин откри заведение за бъргъри от американски тип, в което имаше няколко обществени компютъра, свързани с интернет.
Първото, което направи, бе да използва паролата, която му даде Къртицата, за да свали видеото във външната си памет. Устоя на изкушението да го изгледа на място. Наоколо имаше прекалено много хора.
После отвори нов прозорец. Имаше предчувствие и искаше да види дали е прав.
След няколко секунди влезе в сайта на „Гроб Комюникейшънс“. Един линк в левия край на екрана го заведе при предстоящите събития, обслужвани в по-голяма или по-малка степен от фирмата на Дюк. Повечето имена в списъка бяха на немски организации, провеждащи срещи и конференции. Но две изпъкваха:
Международната организация на медицинските специалисти
А на няколко реда по-надолу:
Конференция за приятелство на Балканите под егидата на ЕС
Кликна на конференцията. Имаше списък на страните, приели поканата да участват, и кого изпращат като свои представители. „Гроб Комюникейшънс“ организираше няколко прояви, включително утрешния тържествен обяд по случай откриването на деловата работа, който щеше да се състои в хотел „Свети Мартин“ само няколко часа след срока на Борко за доставка.
Всички държави членове на ЕС имаха представители, както и Русия, Украйна и Швейцария. Но звездите в програмата бяха Хърватия, Словения, Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Всяка държава изпращаше по десетина участници. Според списъка повечето бяха общественици с влияние. Правителствените представители бяха от средното ниво на йерархията, вероятно хората, които в действителност вършат работата. Куин забеляза, че най-голямата делегация е от Босна.
Облегна се назад и остави всичко добре да проникне в съзнанието му. След няколко минути влезе в сайта на „Гроб Комюникейшънс“. Изпрати един последен мейл до Къртицата, после излезе навън и звънна на Питър.
— Куин, какво става?
— Откри ли вече кой е двойният агент? — отговори той на въпроса с въпрос.
— Казаха ти, няма двоен агент.
След онова, което беше научил в Брюксел, той също започна да си мисли, че няма, но искаше да чуе цялата история от Питър.
— Тогава кой е подхвърлил информацията на Борко, за да те докопа?
— Зная, че си говорил с Бъроуз. Значи си разбрал, че Джилс работеше за нас.
— Аха — отговори Куин. — Защо просто не ми каза?
— Имах клиенти. Доверието не бива да се нарушава.
— Но въпреки това ми даде Бъроуз.
— Дадох ти името на човек, с когото можеш да говориш — обясни Питър. — Това е всичко.
Куин поклати глава. Питър просто се опитваше да си запази доброто име. Дори в отчаяно положение не беше готов да изложи на опасност почтеността си. Не заради някакъв морален кодекс, а защото ако го направеше, можеше да изложи на опасност бъдещата си работа.
— А какво ще кажеш за Джилс?
— Тя не беше само временно наета. Започна да работи за мен на пълно работно време преди половин година. Не оперативна работа. Беше тук при мен и работеше по планирането на проектите. Възложих й задачата при Тагарт, защото й имах доверие и защото работата трябваше да се свърши както трябва.
— И защото не си искал да прахосваш времето на някой от главните ти играчи за толкова проста задачка — предположи Куин.
Настъпи мълчание.
— И това също — чу се накрая.
— Значи е знаела всичко — заключи Куин. Парчетата от пъзела се наместиха. — И преди да я убият, са я накарали да проговори.